Законови промени, които обричат на още по-голяма разруха недвижимото културно наследство, са лансирани тихомълком, зад гърба на съсловните организации. Това се прави по обичайния за управляващите ред - чрез проект за преходни и заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс, които променят закона за културното наследство. Всичко това е маскирано като намаляване на административната тежест, и то толкова добре, че общественото обсъждане на сайта на правителството отмина на 20 март, без съсловните организации да успеят да изразят позиция (поправката, отнасяща се за съдбата на архитектурното наследство, не е в раздел "Култура", както е редно, а в "Държавна администрация").
С промените се скъсява срокът на съгласувателните процедури при изявени инвестиционни намерения към сгради - паметници на културата. Според тях задъхващият се от недостиг на кадри Национален институт за недвижимите паметници на културата (НИНКН) занапред ще трябва да дава становищата си за съдбата на недвижимото културно наследство в рамките на един вместо на досегашните четири месеца. От два месеца на две седмици пък се намалява времето, в което общинските комисии ще трябва да дадат становищата си при наличие на инвестиционното намерение към недвижими културни ценности от категории „местно значение", „ансамблово значение" и „за сведение".
Ако институциите не отговорят в тези срокове, се приема, че искането за събаряне на архитектурната ценност получава негласно разрешение или т.н. мълчаливо съгласие.
Въпреки че законът предвижда и създаването на публичен регистър за инвестиционните разрешения, въпросът за ефективността на държавния контрол остава да виси. Националният институт за недвижимо културно наследство и сега не успява да се справи с основната си задача - опазването на недвижимото културно наследство, въпреки че има четири пъти по-дълъг срок за даване на становище. В критичен доклад към НИНКН и ресорното му министерство Сметната палата посочи, че архитектурното ни богатство е съсипано, а ценните сгради са занемарени и се рушат. Според одиторите в момента един експерт на НИНКН трябва да следи 3 хил. паметника на културата и при този обем от работа няма как да се справи с разрухата. Общинските комисии, които трябва да дават становищата си при заявени инвестиционни намерения към недвижимо архитектурно наследство от местно значение, също ще бъдат притиснати от новите срокове.
РЕАКЦИЯ
"Поправките са абсурдни. Нито камарата на архитектите, нито професионалните сдружения са информирани за тези законови промени. Експертите на НИНКН няма да могат да се справят в тези срокове, защото нямат нужния капацитет. Това, което се предприема, е част от общата стратегия за закриване на НИНКН, институтът пречи на инвестиционните мераци. Функциите му ще се изземат от общинските комисии, а така ще се отворят още по-широко вратите за корупционни практики, тъй като в малките градове всички са роднини. След като се посяга на знакови сгради в големите градове, какво тогава да говорим за сгради, които са встрани от основните туристически маршрути",коментира арх. Валентина Василева, член на специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към министъра на културата като представител на Камарата на архитектите в България.
