Архитектите у нас от години настояват възлагането на проекти в областта на архитектурата при големи публични обекти да става след конкурси. В това има много резон – архитектурата на ниво концепция е красиво занимание, архитектите често пъти са мечтатели, от визиите им надничат интересни идеи. Да защитават публично това е и важно, и интересно. Уви, и архитектурните конкурси у нас са затънали в зависимости по схемата "аз - на тебе, ти - на мен." Резултатът са компромиси със средата, в която живеем, и гилдия, която не може да понася самата себе си.
Показателни са последните два големи архитектурни конкурса, приключили наскоро – конкурсът за участие на България в 18-тото издание на Венецианското биенале за архитектура във Венеция и международният конкурс за развитие на централната градска част на Добрич. И двата завършиха скандало – резултатите от биеналето се обжалват, въпреки липсата на каквото и да е било време, а гражданите на Добрич и общинският съвет отказаха да приемат класирания на първо място проект и настояват общината да сключи договор с проекта, заел третото място. Как се стигна дотук?
Журито, журито, журито
И международният конкурс в Добрич, и конкурсът за участие в архитектурното биенале във Венеция затънаха в съмнения за безпристрастността на журито и опасни връзки на отделни членове с класираните напред проекти. В конкурса за биеналето на първо място журито излъчи силно критикуван проект с голям акцент върху фотографията и доста експлоатирана идея – изоставените училища на България. Идеята е през снимки – актуални и архивни, запазени артефакти от стари училищни сгради и статистика за обезлюдяването и застаряването на населението, да се покаже едно алтернативно мрачно бъдеще. Така авторите считат, че се вписват достатъчно добре в темата на биеналето за тази година – „Лаборатория на бъдещето“. Темата е вдъхновена от Африка – млад континент, но раздиран от проблеми. Избраният проект и останалите предложения могат да бъдат разгледани на сайта на конкурса.
Зад този проект стои екип в състав арх. Борис Тикварски, фотографът Александър Думарей, Костадин Кокаланов, Мария Гяурова, Божидара Вълкова – Горанова. Това са млади и амбициозни архитекти, които не за пръв път получават награди. Екипът обаче е тясно обвързан с един от членовете на журито на архитектурното Биенале – архитект Георги Кътов от „I/O архитекти“, един от основателите на „Група Град“. Божидара Вълкова, Мария Гяурова и Борис Тикварски са работили в екипа на „„I/O архитекти“ и за това има редица свидетелства – като например участието им заедно в обявения международен конкурс от Wallltopia през 2013 г. за Collider activity center. Съществуват съмнения, че екипът около Тикварски продължава да работи с Кътов, като това в момента е обект на съдебна жалба срещу заповедта за класиране за биеналето. Кътов е близък и до арх. Пламен Братков по линия на участието си в „Група Град“ – Братков също попадна в топ 5 на класираните проекти за Биеналето. Участници в конкурса като цяло критикуваха състава на журито и заради други приятелски и семейни обвързаности.
В Добрич резултатите също са спорни заради тесни връзки на спечелилия първо място проект с председателя на журито – арх. Любо Георгиев от София. Той бе директор на общинското предприятие в столицата „Софияплан“ (преди това „Софпроект“), което работи по документа „Визия за София“. Георгиев е едно от имената, които се спряга и за кандидат-кмет на София.
На първо място в конкурса за развитие на центъра на Добрич бе класиран проект на обединението „Плейсмейк – Дизайн Груп Студио“. „Плейсмейк“ е собственост на архитектите Нурхан Реджеб и Силвия Чакърова. Нурхан Реджеб бе в екипа, работил по „Визия за София“, а „Плейсмейк“ е едно от дружествата, изготвяли аналитични документи съвместно със „Софияплан“ под ръководството на Георгиев. Нурхан Реджеб бе в журито и на конкурса за участие в биеналето. В Добрич и във втория класиран проект има участие на архитект, работил с Георгиев по „Визия за София“ – Надежда Сучева от „НССН Дизайн“, която участва и в конкурса за централна баня в София.
Бламиране на класирането
И в София, и в Добрич класирането не се приема. В София срещу заповедта на министъра за определяне на резултатите, по която бе допуснато предварително изпълнение, има подадена жалба от двама от участниците. В Добрич срещу класирането се обяви целият общински съвет и голяма част от жителите на града. На последното заседание на общинския съвет бе възложено на кмета при пристъпването към сключване на договор да се отчете мнението на постоянните комисии към съвета и на обществеността на Добрич. Те се обявиха в полза на класирания на трето място проект - на проектантско бюро „Албена“. Фирмата е местна и това донякъде се обяснява с местния патриотизъм, но проектът е оценен прилично и от международните представители в журито (вижте проектите в галерията). Най-ниските оценки за този проект са дадени от председателя на журито Георгиев. Прегледът на оценителските карти тук е много интересен, защото показва странни съвпадения в присъждането на максимални оценки. Освен наградния фонд за първите трима в конкурса, в Добрич се предвижда и възлагане на самото проектиране с прогнозна стойност 450 000 лв.
Участници в конкурса за биеналето твърдят, че класирането е било преразглеждано и в София, но тази информация не може да се провери, защото протоколите от работата на журито не са публични. Любопитно е, че двама от членовете на журито – председателят арх. Тодор Булев и Борис Данаилов от МК, обясниха, че класираният като първи проект не им е любимият. Не се изказа член на журито, който да заяви обратното и да защити избора. Не се разбра кой е бил предпочитаният от двамата проект. Пресконференцията за представяне на проектите доведе до скандал, като се чуха гласове на недоволни участници, че с този резултат е по-добре България да се откаже от участието.
Срокове и публичност
Между конкурсите за биеналето и реновацията на центъра на Добрич има една голяма разлика – в обявените срокове и нивото на публичност. По тази линия конкурсът за биеналето е, меко казано, скандален. Времето за разработване на концепции бе изключително кратко – конкурсът бе обявен на 20 декември, преди Коледа, крайният срок за предаване на проектите бе 16 януари. По официалния график времето за журиране бе точно два дни, но в последствие е било удължено. Резултатите бяха обявени на 26 януари.
На този фон конкурсът в Добрич бе обявен на 1 август, а проекти се подаваха до края на ноември. Журито имаше 19 дни да разгледа и оцени проектите.
Конкурсът в Добрич е и с много по-висока степен на публичност. Публикувани са оценителските карти на всеки член на журито, както и всички протоколи от работата на комисията. В София за биеналето няма публикувани оценителски документи и междинни протоколи от работа на журито. Заповедта за обявяване на класирането е била подписана още на 20 януари, но бе обявена на сайта на културното министерство на 3 февруари. Участници не успяват да открият и заповедта за назначаване на журито.
Дали България ще бъде забелязана със своя павилион на предстоящото архитектурно биенале, ще видим. Завръщането на страната ни след 15 години отсъствие обаче засега оставя само лош привкус.
