Личните дарения плавно се увеличават, но фондациите остават основният донор у нас, отчита анализът на Българския дарителски форум за 2017 г. Хората, които са помагали на нуждаещи се или за благородни каузи, нарастват от 42% през 2016 г. на 45 процента. Най-често даренията са за лечение (59%), за бедни (38%) и за пострадали при бедствия и аварии (също 38%).
Общата набрана сума - от фондации, компании, еднолични търговци и физически лица, през 2017 г. е 101 391 100 лева. Спрямо 2016 г. се отчита ръст с около 5% (почти 5.3 млн. лева повече). И през 2017 г. в продължение на тенденцията от предходните три години най-голям дарител са фондациите, следвани от бизнеса.
Индивидуалните дарители у нас през миналата година са формирали 9% от общите предоставени суми, докато през 2013 г. делът им е бил едва 5%. Техният принос за миналата година е 8.9 млн. лева. Дали защото се замогват, или защото стават по-състрадателни, българите даряват все повече пари. Докато преди сумите са били основно в диапазона 1-5 лева, вече преобладават помощи между 6 и 50 лв. годишно.
SMS и даренията в кутия остават най-масово използваните от хората начини за подкрепа на нуждаещи се. В сравнение с миналата година обаче делът на хората, дарили с есемес, намалява с почти 15%, а в същото време се увеличава делът на положения доброволен труд и на даренията, направени онлайн.
Една четвърт от хората (25%) са посочили, че основният им мотив е желанието и възможността да помагат, макар и с малки суми. Почти толкова са посочили като силна мотивация и личната съпричастност към конкретен проблем (24.3%). По-малко от 1% от индивидуалните дарители предоставят средства, за да ползват данъчни облекчения.
Фондациите са предоставили 53 млн. лв. - най-вече за образование, наука, детско и младежко развитие. Висок е делът и на инвестициите от фондации за постигане на промяна чрез общностно развитие (41%). Най-голям дарител остава "Америка за България".
Компаниите са дарили 38 млн. лв., което е с 12% повече от 2016 г. при почти запазен брой компании, декларирали спонсорства през годината. Сред най-предпочитаните механизми за предоставяне на подкрепа от страна на бизнеса са директни дарения за конкретни проекти, маркетинг, свързан с кауза, нефинансови дарения и доброволен труд на служителите.
АБСУРД
"Подкрепата за развитие на дарителството чрез подобряване на средата за дарителите е привидна. Заявените намерения са оптимистични, но изпълнението и резултатите изискват непрекъснат мониторинг, защото част от политиките на практика създават допълнителни пречки пред дарителите и техните партньори", пише в анализа на Българския дарителски форум. Такъв е случаят с промяната в Закона за ДДС, която влезе в сила от 1 януари 2017 г. и трябваше да даде данъчни облекчения за компании, които даряват храни. "Година по-късно се оказва, че дарителите на храни (производители, преработватели и търговци) трябва да понесат допълнителни разходи на време и финансови ресурси, за да отговорят на новата регулаторна рамка с цел ползване на данъчни облекчения. По данни на Българската хранителна банка дарените стоки са намалели с близо 30% спрямо предходната година", обясняват от дарителския форум.
