В проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване за тази година вероятно ще бъдат предложени увеличения на някои плащания в системата, като на този етап не е ясно дали ГЕРБ ще застанат зад тях. Други увеличения обаче остават най-рано за следващата бюджетна година. Това се разбра при първото четене на проекта на общо заседание на комисиите по бюджет и финанси и по социална политика.
В проекта е заложено 8,6% осъвременяване на трудовите пенсии, отпуснати до края на 2024 г., от 1 юли. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще се повиши от 580,57 лв. на 630,50 лв., както и социалната пенсия. Максималният осигурителен доход се повишава от 1 април от 3750 лв. на 4130 лв. Всички обезщетения обаче остават без промяна. Таванът на пенсиите също остава 3400 лв., въпреки че ограничава парите на много малко пенсионери.
"Ако вдигнеш тавана на осигуряването е нормално да вдигнеш със същия процент и тавана на обезщетението за безработица, а също и максималната пенсия", коментира Асен Василев (ПП-ДБ). Той поиска и разчети колко би струвало да се повиши данъчната отстъпка за работещи родители от 600 на 900 лв. на дете с намерение това също да бъде предложено между първо и второ четене на бюджетните закони. Предварителните сметки показват, че ефектът ще е около 200 млн. лв.
"Увеличението на максималния осигурителен доход с 380 лв. няма сериозно отношение към приходите, но има отношение към правата", коментира и Хасан Адемов от ДПС на Доган. Колкото повече се задържа ръстът, толкова повече тези, които се осигуряват, нямат възможност да получат максималния размер на пенсията, каза той. Адемов направи уговорката, че трябва да се отчете интересът на бизнеса, но подчерта, задържането на тавана за осигуряване е пречка за размера на пенсиите.
Социалният министър Борислав Гуцанов коментира, че социалните плащания остават замразени тази година, защото такива са възможностите на бюджета. За следващата година обаче обеща увеличение на майчинството за втората година, като едновременно с това заяви и мерки за стимулиране на майките да се връщат на работа.
"Логично е с максималния осигурителен доход да се повиши и максималната пенсия, макар че осигуряването на максимума не води автоматично до максимална пенсия", коментира управителят на НОИ Ивайло Иванов, като поясни, че процентът на заместване е около 60%. Повишават се обаче и други права като болнични и майчинство. "Мисля, че това е едно разумно предложение, което трябва да бъде подкрепено", каза той.
По отношение на минималния размер на обезщетението за безработица коментарите на заседанието бяха, че то обикновено се получава от хора без истински осигурителни права за безработица и е процент от минималната заплата, което бе изтъкнато като причина да не се налага увеличение. Така се процедира и при бюджет 2024 - в тристранката бе договорено да се увеличи максималната сума, но минималната остана без промяна. В проекта за бюджет 2025 на ДОО няма предвидени увеличения на нито едно обезщетение.
Истински дебат по параметрите на бюджета не се получи заради решението три комисии да заседават заедно, което бе многократно критикувано, но все пак някои депутати засегнаха по-глобални теми. "Адекватността на пенсиите е значително подобрена. Нетният коефициент на заместване е близо 70%, а брутният - близо 54%. Всичко това обаче има цена. Добре е, че разходите за пенсии се увеличават на 11,2% от БВП, макар че пенсионерите все още имат да догонват европейските си колеги. Но няма как ръстът на пенсиите да изпреварва ръста на БВП", коментира Хасан Адемов, в отзвук на становището на Фискалния съвет. Адемов открои и състоянието на фонда за пенсии на сектор "Сигурност", който беше отделен като самостоятелен с реформата "Калфин". "Осигуровката в този фонд е 60,8%, като тя се плаща изцяло от държавния бюджет. Въпреки това, в този фонд има 112 млн. лв. дефицит. Разходите са такива, че този фонд не може да се балансира", коментира той.
"В пенсионната система има структурен дефицит по дизайн и това е така от въвеждането на плоския данък и намаляването на осигурителната тежест, а не защото пенсиите са високи. Въпросът не е дали системата е нефинансирана и на дефицит, а кой е най-ефективният начин да се съберат данъците", коментира Асен Василев. "Сега половината от разходите за пенсии се покриват през директни данъци, които плащат работещите и работодателите под формата на вноски за пенсия, а другата половина - през косвени данъци, основно ДДС", припомни Василев. "По-трудно се събират преките данъци, отколкото косвените, и от тази гледна точка, ако се минава към пълна промяна на начина на финансиране на пенсионната система, това трябва да се обсъди много внимателно, защото тук 1 плюс 1 няма да е 2, а може да е 1,5", обясни той.
