На първо четене парламентът прие заплатите на военнослужещите да се увеличат с 30% от 1 януари следващата година. Така общото възнаграждение за най-ниската длъжност на военнослежещ ще бъде равно на средната заплата. За изпълнението на законопроекта ще са нужни допълнително средства в размер на 510 млн. лева. Те ще се планират в бюджета за следващата година.

Въвежда се и нова система за определяне на основното месечно възнаграждение на военните при следната база: средна работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година, според официалните данни от НСИ. Месечното възнаграждение ще се увеличава със специфичен коефициент в зависимост от заеманата длъжност. За най-ниската изпълнителска длъжност коефициентът е установен на не по-малко от 1,2, докато за младша изпълнителска длъжност на не по-малко от 1,0. По този начин за възнаграждението за най-нисшата длъжност редник/матрос 1 клас, съгласно приетото на едно от последните заседания на Министерски съвет на кабинета "Денков" увеличение за 2024 г., възлиза на общо 1555 лв. (105 лв. за звание и 1450 лв. за длъжност).

В рамките на днешното пленарно заседание парламентът прие  и "Програма за инвестиции в отбраната до 2032 г". Единствено "Възраждане" гласуваха "против". Програмата е разработена в изпълнение на Управленската програма на правителството. Усилията й са фокусирани върху подобряването на условията за изпълнение на мисиите и задачите на Въоръжените сили и ускоряване, изграждане и поддържане на необходимите отбранителни способности и попълване на техния дефицит, както и изпълнение на целите на способностите на НАТО, превъоръжаване и модернизация, включително чрез стартиране на дълго отлагани проекти.

За състоянието на българската армия

В парламентарен доклад за състоянието на българската армия се казва, че с оглед на променената стратегичска среда за сигурност заради войната на Русия в Украйна, страната ни продължава активното си участие в изграждане на възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО и предното присъствие на Алианса в Черно море. Изгреждането на многонационална бойна група на НАТО у нас е в центъра на усилията. Участието на сраната ни в обща политика за сигурност и отбрана на ЕС е сред важните приоритети.

Налице обаче са редица области, в които съществуват значителни проблеми. Недостатъчен е напредъкът в развитието на способностите в области като комуникационно-информационно осигуряване и киберотбрана. Не се компенсира в достатъчна стенеп изоставянето на подготовката на инфраструктурата за Трета авиобаза за посрещане на новите бойни самолети F-16 Block 70.

Програма за инвестиции в отбраната до 2032 г.

Основен източник за финансиране на изпълнението на проектите за модернизация и изграждане на отбранителните способности на Въоръжените сили са бюджетът и разходите за отбрана по централния бюджет. В програмата не са включени проекти, които не могат да бъдат финансирани при разходи за отбрана в размер на 2,0 на сто от БВП. 

До 2032 г. армията ще инвестира в основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираните формирования от Сухопътните войски; трикоординатни радари; брегови противокорабни ракетни комплекси; зенитно-ракетни комплекси със среден и голям обсег на действие; ракетна система за залпов огън с повишена мобилност и 155 мм гаубиц. Има и проекти за придобиване на бойни вертолети; противоминни кораби; ракетни катери, както и за осигуряване на комуникационно-информационната поддръжка (КИП) на многонационален щаб на дивизия в полеви условия; изграждане на система за противовъздушна отбрана на механизирана бригада; разузнаване и наблюдение на земни и морски цели, чрез използване на безпилотни летателни системи от среден и висок клас с ударни възможности; развитие на способности за преодоляване на сухи и водни препятствия.

Прогнозната стойност е над 100 млн. лв. Първите пет инвестиционни направления и три инфраструктурни проекта са най-важни и следва да бъдат стартирани и реализирани в най-кратки срокове.