“Ако утре има десант на руски войски във Варна и ние трябва да пренесем 100 бронетранспортьора, 3 месеца ли ще ни трябват?”. С тези думи преди дни депутатът от “Продължаваме Промяната - Демократична България” Ивайло Мирчев разкритикува от телевизионния екран забавянето от Министерството на отбраната на предоставянето на Украйна на старата неизползвана техника от МВР, за която парламентът взе решения преди три месеца.
Определено думите на депутата имат поне два прочита. Единият от тях беше, че става дума за атака срещу Министерство на отбраната, още повече, че позицията на Мирчев за БТР-ите бе акцентирана и дори натъртена не как да е, а в официално съобщение на "Демократична България".
Той обяви и, че Националният съвет на “Да, България”, на който той е член, е взел решение да поиска отчет в парламента от Министерството на отбраната за военно-техническата помощ за Украйна. “Дали Тодор Тагарев или някой администратор, но
вече 3 месеца не можем да превозим 100-ина БТР-а.
И не е поради липса на средства, те са над 300 000 евро и се плащат от партньорски страни. Освен това Европейският фонд за мир или САЩ ни компенсират заради тези БТР-и. Не мисля, че проблемът е в министър Тагарев, той е логистичен”, каза депутатът, който е член на парламентарната комисия по отбрана.
Прочита с политическите послания обаче е само една отт сюжетните линии. Защото е напълно логичен и депутатския въпрос, който може да се разчете, че ако чисто процедурно, логистично и практически не може за толкова време да се съберат от страната 100 БТР-а, да се натоварят и транспортират от точка А до точка Б, то
какво ли ще стане, ако на България й се наложи да участва във война
Посланието изобщо не беше лицеприятно. Защото тук не става дума за многомесечните политически препирни, процедури и гласувания, а за логистична операция, която би трябвало да е проста и да показва как би действала българската система за отбрана и национална сигурност.
И как иначе след като първо министърът на отбраната пусна снимки на БТР-и на платформи с напдис "Операцията" започна. След това стана ясно, че бронираните машини, които са на МВР, не са тръгнали за Киев, а просто се събират от цялата страна в София. Тагарев първо опита да оправдае ситуацията с това, че БТР-ите били на МВР и военните само помагали.
После дойде версията, че всъщност се чака да се види дали някоя страна-членка от НАТО няма да плати, след тоав бе обявено, че помощ ще бъде дадена от Великобритания, дойде и версията, че плаща формата "Рамщайн". Накрая зам.министъра на отбраната Атанас Запрянов хвърли отговорността на румънска фирма. "Вътрешната процедура по извозването на излишните БТР-и на жандармерията на територията на страната завърши, те са събрани на едно място в София. По отношение на извозването на тази техника от България към Украйна, да, тя все още е тук. Изчаква се румънска фирма да уговори графика за извозване на техниката", обяви той. След това обяви, че "финансирането ще бъде 100% външно", но обясни, че това забавя процесите на доставка, и затова в МО се обсъжда "въвеждането на вътрешно национално финансиране, за да се ускорят процесите".
Така или иначе в шеги и закачки логистичната операция, която би трябвало да отнеме най-много дни, беше разтеглена с месеци и дори да бъде осъществена, то със сигурност ще остави горчив послевкус и сериозните въпроси как ще се справи армията, ако недай си боже нещо стане.
Тази операция обаче може да се окаже розов сън
в сравнение с това, което се разиграва около базата за НАТО. Става дума за войсковия район Кабиле край Ямбол, където се иска създаване на лагер за Многонационалната бойна група по искане на ръководството на водената от Италия Многонационална бойна група на НАТО. Районът беше посочен още преди месеци от Министерството като мястото, където трябва да има съоръжения за военните при евентуалното увеличаване на бойната група на НАТО до бригада.
Сега се предвижда разширяването на казармен район „Кабиле“ за ниво бригада от 2000 военни. Според армейските обяснения, тя ще остане изцяло българска, а не българо-американска съвместна база, каквато е например тази на Ново село.
Войсковият район в Кабиле е избран заради близостта му до летище, пристанище и полигон „Ново село“, както и заради съществуващата железопътна и пътна инфраструктура. Началникът на отбраната Емил Ефтимов обяви, че "освен повече сигурност и надеждна отбрана, съюзните формирования у нас ще донесат и икономически ползи за страната и за конкретния район, като биха подпомогнали местния бизнес в различни области – строителство и поддръжка, осигуряване на комунално-битови услуги, снабдяване със стоки и др." Адмиралът разказа и, че в базата на „Кабиле“ не са правени инвестиции от 30-40 години и че сега се предвижда да бъдат основно ремонтирани сградите, да се изградят нови трафопостове, канализация и др., като средствата ще бъдат осигурени от държавния ни бюджет и от бюджета на НАТО.
По негови думи процедурите за това вече били стартирани от страна на Министерството на отбраната.
И изеднъж обаче се оказа, че кметът на Ямбол Валентин Ревански
ще инициира местен референдум за планираното разполагане на бригада на НАТО
във войсковия район „Кабиле“. Това стана известно от информация, публикувана на сайта на Община Ямбол след среща на кмета с началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов. „Проблемът е, че казарменият район на Кабиле е в близост до урбанизираната територия на Ямбол. В случая за нас е важно, спокойствието на гражданите“, каза Валентин Ревански, цитиран от пресцентъра си. Той допълва, че Ямбол се бори за всеки нов жител, за това са създадени нови социални програми, за хората, които предпочетат да живеят тук, инвестира се не само в инфраструктурата, а и в образованието и спорта.
Кметът заявява и, че той и екипът му ще спазят обещанията пред гражданите да се направи допитване или местен референдум, както го правят по всички по-важни въпроси. „По време на срещите си с граждани, основните им искания към нас бяха да се чуе мнението на жителите на Ямбол относно мигрантски центрове и бази на НАТО. Аз и екипът ми сме хора, които изпълняваме ангажиментите, които поемаме!“, заявява Ревански.
Въпросната база, която винаги е била военно място, се предвижда да бъде многонационален дивизионен щаб на сили на НАТО. Идеята е да се създаде такъв
щаб по подобие на съществуващия вече в Румъния,
който упралява дивизията "Югоизток". След създаването на такъв многонационален дивизионен щаб и в България, то той ще ръководи две български бригади плюс многонационалната бойна група, както и при необходимост и още сили и средства.
Интересно е, че сега нещата изведнъж се оказват не толкова сигурни, че дори са и заплашени от референдуми и допитвания. Друг е въпросът доколко местен референдум изобщо може да решава подобни въпроси. При всички положения обаче МО и армията е трябвало предварително да си решат всички възможни проблеми. Защото, ако сега нещата се оставят на референдуми и допитвания, то нито резултата е ясен, да не говорим колко време ще бъде отнето. Ами ако наистина стане война, то така ли ще се чака и действа?
Другото, от което изглежда, че България се кани да воюва на забавен каданс, то
това определено е историята с липсата на хора в армията
Проблем, който върви от години, и става все по-остър пропорционално на заканите на държавници, политици и генерали как ей сега ще го решат.
Само преди дни върховният главнокомандващ и президент Румен Радев, генералитетът и военният министър Тодор Тагарев се обединиха, че липсата на хора е най-големия проблем на армията. "Българската армия се сблъсква с много проблеми - недостиг на ресурси, технологична изостаналост, закъсняла модернизация, липса на личен състав, прекалено сложни процедури за планиране на отбранителните способности. Вече 2 години близо до нас бушува война, която драстично промени средата за сигурност", заяви Радев след разговор с генералитета, на който бе обсъдено състоянието на въоръжените сили.
Некомплектът на личния състав е най-сложният въпрос, който трябва да бъде решен, обяви министърът на отбраната Тодор Тагарев. Само преди седмици той официално призна, че
в българската войска има огромна кадрова дупка
и липсват 6000 души в иначе изцяло платената армия. Това означава, че поне 1/5 от нея е цифри, зад които липсват хора. Причините за това са деографската криза, пандемията от COVID-19 и дезинформацията, заяви министърът на отбраната Кадровата криза се разраства и към желаещите за офицерската професия. В сравнение с 2022 г. през 2023 г. имаме с 35% по-малко кандидати за НВУ и реално имаме 45% по-малко курсанти в първи курс. Местата, които се попълниха са 22%. Това е много пряк ефект на дезинформационните кампании срещу националната сигурност и срещу отбраната в частност. Тези кампании се водят и от сили вътре в нашето общество. Така че искаме, или не искаме, няма как да не обръщаме внимание на този проблем“, заяви министърът на отбраната.
Проблемът обаче, че става дума само за констатация в среда, в която нещата стават все по-зле. И че някак не се вижда вземане на решения, а само вайкане. И то в обстановка на непредвидимост и на все повече предупреждения за възможна голяма война.
Очевидно в сегашната ситуация България би участвала в нея на забавен каданс, без много хора и с референдуми.
