Нов ваканционен пакет обещава да отведе туристите на полуостров Юкатан и да им покаже всичко - от луксозни хотели до руини на маите. Всичко това благодарение на нова авиокомпания и прясно положени жп релси – приключение, предоставено изцяло от мексиканската армия, която развива луксозен туризъм, когато не се бори с престъпността.
Фактът, че една институция, известна с нарушаването на правата на човека, сега трябва да научи изкуството да обслужва клиенти, е един от най-странните аспекти на една по-дълбока тенденция. Армията на Мексико играе все по-голяма роля в гражданската администрация на страната, което пък би могло да има тревожни последици за нейната демокрация, пише ''Гардиън".
Пълният маршрут на противоречивия "Влак на маите" вече е изцяло достъпен само година след като беше частично открит от бившия президент Андрес Мануел Лопес Обрадор на фона на критиките за въздействието на влака върху околната среда и икономическата жизнеспособност. Лопес Обрадор се обърна към армията с молба да се заеме с изграждането не само на влака, но и на нови летища и хотели по маршрута, като в момента всички съоръжения работят.
"Влакът на маите" изминава 1554-километров кръг през 34 спирки, като превозва пътници до и от курорти като Канкун, Тулум и Плая дел Кармен, забележителности като вписаните в ЮНЕСКО градове на маите Паленке и Калакмул и колониалните имения от XIX век в Кампече.
Любимият проект на бившия мексикански президент е описван като ''мегапроект на надеждата'' и ''мегапроект на смъртта''. Той е обект на безмилостни критики както от местните общности, така и от експерти. От фрагментацията на екосистемата до загубата на гори, замърсяването на природата и водата, Tren Maya оказва негативно въздействие върху околната среда, пише Global Landscape Forum, организация, която информира за проблеми на ниво ландшафт.
Между влакове, самолети и контролно-пропускателни пунктове мексиканската армия може би никога не е била толкова вездесъща. Въпреки че присъствието ѝ в обществения живот се развива дълго време, експертите отбелязват два ключови момента. Първият е през 2006 г. с началото на ''войната срещу наркотиците'', когато армията е изпратена да се бори с организираните престъпни групи, с което започва да играе по-голяма роля в обществената сигурност.
Вторият важен момент е през 2018 г., когато левият популист Лопес Обрадор спечели изборите. Преди да поеме властта, той обеща да върне войниците в казармите. След като дойде на власт, Лопес Обрадор изведе ролята на армията в обществената сигурност на ново ниво и ѝ даде роля в райони, които някога са били грижа на гражданските институции.
"Имаше големи надежди, че Лопес Обрадор ще преразгледа политиката за сигурност на Мексико, но не мисля, че някой е предполагал какво всъщност ще се случи", казва за ''Гардиън" Сантяго Агире, директор на Центъра за човешки права в Мексико.
Лопес Обрадор разпуска федералната полиция, която е опетнена от корупционни скандали, и създава нова национална гвардия, която да заеме нейното място - сила от 130 000 души, която следва да бъде цивилна институция, но всъщност по-голямата част се оказват хора от армията.
Междувременно Лопес Обрадор започва да разчита на въоръжените сили, за да изгради водещите си инфраструктурни проекти бързо, евтино и с почти нулева прозрачност.
С нарастването на икономическата и политическа мощ на мексиканската армия, с ръководители, които управляват повече от 350 хил. служители на пълен работен ден, включително националната гвардия, и годишни приходи от десетки милиарди долари, критиците се питат дали президентът е създал чудовище, което той и неговите наследници няма да могат да контролират.
''Мексиканската армия беше зарязана необучена, зле оборудвана, корумпирана и пренебрегвана в продължение на 80 години като умишлена държавна политика, за да се избегнат всякакви изкушения за власт'', казва за "Файненшъл таймс" Хорхе Кастанеда, външен министър в периода 2000-2003 г.
''Сега е обратното. Армията има много пари и се учи как да управлява митници, летища, влакове и строи хотели. Армията се превърна в предприемач", казва той.
По пътя военните трупат опит и портфолио от отговорности и компании, които включват летища, морски пристанища и митници, както и пътническа авиокомпания, "Влака на маите" и верига от луксозни хотели. Въоръжените сили, пише "Файненшъл таймс'', сега стоят на върха на пирамида от публични органи и предприятия, генериращи над 60 милиарда долара годишно приходи само от митниците.
През октомври Клаудия Шайнбаум – близък съюзник на Лопес Обрадор – пое президентския пост, след като изведе партията на Лопес Обрадор "Морена'', до убедителна изборна победа.
Малко преди да дойде на власт, ''Морена'' използва новото си супермнозинство, за да промени конституцията, като официално прехвърли Националната гвардия на армията, оставяйки Мексико без федерална цивилна полиция.
Оттогава Шайнбаум показва признаци, че ще следва пътя на своя предшественик, като редовно хвали военните и дори обявява, че парите, спестени от премахването на независими регулаторни агенции, ще отидат за увеличаване на заплатите на войниците. Тя също така подчертава необходимостта от възстановяване на полицейските сили на Мексико и техния капацитет да имат разследващи функции.
Шайнбаум отхвърля притесненията относно нарастващата мощ на армията, твърдейки, че армията отговаря пред президента. ''Може би хората отвън не го разбират, но това не е милитаризация'', казва тя пред "Файненшъл таймс". ''Мексиканската армия произлиза от мексиканската революция, идва от социална революция, не идва от елитите'', допълва Шайнбаум.
Въпреки че е вярно, че произходът на мексиканската армия е особен и за разлика от много други армии в Латинска Америка никога не е организирала преврат, това е непрозрачна институция с дълга история на нарушаване на човешките права, казва Агире.
С нарастващата роля на армията в обществената сигурност ''нарушаването на човешките права ще продължи'', казва Патриша Солис Минор, експерт по въоръжените сили на Мексико.
Такива нарушения – в допълнение към сведенията за корупция – стават все по-трудни за разследване, ''защото армията е поела граждански задачи, без да поеме контрола и балансите на гражданския свят'', добавя Агире.
Междувременно разширяващата се роля на въоръжените сили предполага изчерпване на капацитета на гражданските институции. По този начин се засилва зависимостта на правителството от армията.
Засега перспективите за обръщане на процеса и възстановяване на гражданските институции са слаби, не на последно място защото промяната беше затвърдена от множество законови и конституционни промени.
Според Агире демилитаризацията не е основният проблем на Мексико, но най-важното е да се запази поне част от гражданския контрол.
