Всяка година в Европейския съюз се генерират 88 млн. тона хранителни отпадъци, което прави по 173 кг средно на човек. Загубите от това разхищение надхвърлят 100 млрд. евро годишно. У нас, по данни на Българска хранителна банка, годишно се изхвърлят около 670 000 тона месо, млечни продукти, плодове, зеленчуци, хляб. Т.е. на глава от населението е около 100 тона на година - впечатляващо количество на фона на по-ниския стандарт на живот у нас.
Храната се пилее на всеки един етап по пътя й от производителя до крайния консуматор - във фермите, в преработвателните предприятия, в магазините, в ресторантите и у дома. Най-големи загуби обаче се регистрират от домакинствата - те са виновни за около 53% от хранителните отпадъци. Намаляването им ще подобри не само семейните бюджети. Това е грижа и за природата, тъй като за производството на храната са използвани ограничени ресурси като вода, почви, енергия, работно време. Наред с това храната, която се разхищава, е отговорна за 8% от емисиите на парникови газове. Разхищаването има и етичен аспект - по оценки на ООН близо 800 млн. души по света не се хранят пълноценно, включително и 10% от населението на ЕС. За България този процент е по-висок.
Ето няколко съвета как да намалим хранителните отпадъци:
1. При пазаруване подготвяйте списъци с необходимите неща.
Планирайте ястията, които ще приготвите през седмицата. Така ще сте наясно какви точно продукти са ви необходими за тях. Преди да посетите магазина или пазара, проверете наличностите вкъщи. Старайте се да избирате сезонни продукти - зеленчуци и плодове. Те са пресни, отгледани в България, т.е. не са изминали огромни разстояния, с което допринасяте и за намаляването на вредните емисии.
2. Проверявайте срока на годност
Често се купуват продукти, чийто срок на годност изтича след ден-два и ако не бъдат приготвени, те отиват на боклука. Винаги съхранявайте храните съгласно инструкциите на опаковката, за да ги запазите възможно най-дълго време годни за консумация. Добре е да се запознаете със смисъла на означенията върху етикетите, защото не малко потребители са объркани от надписите "продажба до", "използвай преди", "най-добър до". "Продажба до" се използва от търговците на дребно, за да посочат кога хранителен продукт или напитка трябва да бъдат премахнати от продажба, като това не означава задължително, че вече са негодни за употреба. "Използвай преди" означава, че продуктите трябва да бъдат консумирани до тази дата и след нея не е безопасно. "Най-добър до" е оценка докога даден продукт е в оптимално състояние - той е безопасен за консумация след тази дата, но може да загуби своята свежест, вкус или хранителни вещества.
3. Поставяйте новите храни в задната част на хладилника, а по-старите - отпред
Така няма опасност да "забравите" някои продукти. А това често се случва, защото голяма част от домакинствата зареждат хладилника на периоди, при което се застъпват нови продукти със стари, но все още годни за консумация. Нормално е храната, която първа е влязла в шкафа или хладилника, да излезе първа и да бъде консумирана. По този начин развалянето и изхвърлянето на продукти може да намалее с до 50%.
4. Използвайте това, което е останало от предишното ядене
На първо място, ако ястието често остава неизядено, това означава, че трябва да готвите в по-малки количества. Често обаче остатъците от предишно готвене може да се превърнат в суровина за следващото. Например обелките от зеленчуци и костите от месо могат да бъдат превърнати в страхотни бульони. С остатъците от хляба можете да си направите галета, а с тези от магданоз и копър – домашен овкусен зехтин.
5. Замразявайте храните
Всичко, което няма да бъде изядено, може спокойно да бъде съхранено във фризера. Това важи и за хляба и други тестени изделия, нарязани на филии. След като ги извадите от фризера, просто ги сложете в тостера и ще бъдат като нови. Не забравяйте само да следите сроковете на годност на храната във фризера. Подберете и правилен съд за съхранение във фризер.
