Как се определя издръжката за деца при разведени родители?

В.К., София

При развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Това разпорежда действащият Семеен кодекс (СК). Ако не се постигне споразумение, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите.

Не на последно място, определя и издръжката на децата. Веднага след това СК разпорежда, че "размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода". Все пак кодексът допуска изключение, като изрично посочва: "освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител".

Принципът, правилото, общото обаче е ясно - родителят, който плаща издръжката, трябва да дава такава сума, която да не променя живота на детето. То да може да учи, да се лекува, да се храни, да ходи на уроци по музика или футбол и т.н. по начин, по който това е ставало преди съответния развод.

И тук идваме до правилата за самата издръжка, до определянето ѝ, до нейния размер. Те са основно в Глава 10 на Семейния кодекс. Тя определя кой, кога, при какви условия, в какъв размер, по какъв ред може да иска, получава или плаща издръжка. Изрично е отбелязано, че всеки, който дължи издръжка, трябва да плаща такава първо на дете и съпруг. 

Двамата родители дължат едновременно издръжка на детето си. Задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от един от тях, детето може да търси от останалия това, което е бил длъжен да дава, заедно със законната лихва. В същото време в чл. 143 от СК е отбелязано, че всеки родител е "длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето". Там обаче пише, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

В СК вече няма определен максимален размер на издръжката, какъвто имаше преди години. Определен е само минимум - една четвърт от минималната работна заплата. Максимум обаче няма. Така че може да бъде определена издръжка и от 300, 500, 1000, че и повече лева. Най-добре е това да стане с решение на съда. За да е сигурно, че ще се плаща, а при неиздължаване да се предприемат мерки - административни, наказателни, събиране по принудителен път. Съдът преценява както нуждите на детето, така и възможностите на този, който ще плаща. 

СК разпорежда, че родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството. Както и че по искане на родител, на който са възложени грижи за дете, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката.

Паричната издръжка се изплаща ежемесечно. При забава се дължи законната лихва. Искът за издръжка се разглежда по реда на бързото производство по Гражданския процесуален кодекс. Друго общо правило е, че отказът от издръжка за бъдеще време е нищожен. Не се допуска и прихващане на вземане със задължение за издръжка. Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.