По какви правила и колко повече се плащат извънредният и нощният труд?
Й.В., София
Действащият в момента Кодекс на труда определя, че извънреден е "трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време". Следва нормата, че извънредният труд е забранен. Веднага след това обаче идват изключенията. Така КТ допуска да има извънреден труд в сферата на отбраната, в МВР, за дейности, свързани с водоснабдяване, електроснабдяване, отопление, канализация, за аварийна работа. Извънреден труд се допуска и "за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време", "за извършване на усилена сезонна работа" и др.
Има и определени правила. Като например, че работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. Или пък, че работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд, както и че положеният извънреден труд през календарната година се отчита пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата.
Пак в КТ има обаче и има специален раздел, озаглавен "Допълнителни и други трудови възнаграждения". Именно в него са и основните правила и процедури, свързани с плащането на извънреден и нощен труд. Така според чл.262 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто, когато става дума за работа през работните дни. Този процент скача на 75 на сто при работа през почивните дни и на 100 на сто - за работа през дните на официалните празници. С 50 на сто повече се плаща пък за работа при сумирано изчисляване на работното време. Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Необходимо е да се знае, че за извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение. Такова обаче се плаща, ако те са го положили в дни на седмична почивка или през дните на официални празници.
Всъщност има общо правило за трудовото възнаграждение за работа през официалните празници. Независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя, който работи по време на определени като официални празници, се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
В чл.261 от КТ пък е разпоредено, че "положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет". За целта правителството е приело нарочна Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Именно там е определено, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Това означава, че работодател и работник или служител може да определят и по-голям размер, но в никакъв случай не могат да паднат под определения минимум. Наредбата разпорежда и как се процедира, ако има едновременно дневна и нощна смяна. Така при "подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време".
