Винаги ли е задължително за едно осиновяване да има съгласие на родителите на детето?

М.В., София

Българското семейно право отделя особено внимание на осиновяването. Още в първата разпоредба на действащия Семеен кодекс (СК) е отбелязано, че той урежда отношенията, основани не само на брак, родство, настойничество, попечителство, но и на осиновяване. 

Именно в СК са и основните положения и условия за осъществяване на осиновяването на дете. Така там е записано, че може да бъде осиновено само лице, което при подаване на молбата за осиновяване не е навършило осемнадесет години. Или пък, че братя и сестри се осиновяват заедно, ако имат емоционална връзка помежду си. 

Изрично е определено, че  може да осиновява само дееспособно лице, което не е лишено от родителски права. Както и че осиновяващият трябва да е най-малко с петнадесет години по-възрастен от осиновявания. Разлика във възрастта не се изисква, когато съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг. Когато осиновяването се извършва едновременно или последователно от двама съпрузи и за единия от тях разликата във възрастта е налице, не се изисква такава разлика за другия съпруг, разпорежда още СК.

За извършване на осиновяването е необходимо съгласието на осиновяващия, родителите на осиновявания, съпрузите на осиновяващия и на осиновявания, осиновявания, ако е навършил четиринадесет години. Определено е, че съгласието на майката може да бъде дадено най-рано 30 дни след раждането. Натъртено е, че родителите на осиновявания дават съгласие и в случаите, когато са непълнолетни.

Съгласието може да бъде дадено пред съда лично, с декларация с нотариална заверка на подписа или чрез особен пълномощник. Осиновяваният дава съгласието си лично пред съда. При пълно осиновяване, когато родителят дава мнението си лично, той и осиновяващият се изслушват в отделни заседания.

И тук стигаме до ситуацията, в която законът допуска да има осиновяване без съгласие на родителите дори когато те са живи и не са лишени от родителски права. Едно от изключенията е, че тяхното съгласие не се изисква, ако са малолетни или поставени под запрещение.

В СК обаче има специални разпоредби, които са обобщени под ключовото "Осиновяване без съгласие на родителя". В тях се разпорежда, че осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин. В този случай родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.

Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа. В случая обаче трябва да е налице едновременно още едно условие - родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред без основателна причина да не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Искането за осиновяване може да бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно Закона за закрила на детето. По този ред осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване.