Напоследък много се говори за качеството на образованието и малко за един от аспектите му - участието на родителите в образователния процес. Училището и родителите са двете системи с най-мощно влияние върху децата и е логично ако те не се разбират, децата да се объркват и да не напредват колкото иначе биха могли. У нас и по този показател сме назад - броени училища работят професионално по темата, подготвяйки целенасочени стратегии и програми за взаимодействие с родителите. Масово родителите пък не знаят каква следва да е ролята им в образованието - с домашни ли да помагат, да чистят училищния двор, мерки ли да предлагат. С други думи, налице е инерция в отношенията, която няма шанс да бъде преодоляна, без усилията и на двете страни. От Асоциация "Родители" опитаха да насочат фокуса към този проблем на форум, на който предложиха и немалко изпробвани решения.
Защо е толкова важно?
Много са ползите от доброто взаимодействие между родители и училище. То подобрява комуникацията и сплотява. Родителите започват да разбират по-добре работата и трудността на учителите, а оттам и значимостта им. Учителите научават повече за порядките в семейството и за нуждите на детето. Децата пък са спокойни, че двете страни имат обща цел и могат да се съсредоточат върху резултатите си. "При възникване на кризисни ситуации проблемите намират бързо решение, когато има отворен канал за комуникация. Това помага и на родителите да видят собствената си роля, къде още имат нужда да развиват уменията си за родителство. Всичко това подобрява атмосферата в училище, то става по-малко стресово и по-значимо в обществото", казва Марияна Георгиева, образователен експерт с опит в България, Великобритания, Германия и Австрия. Въпросът е защо тогава малцина полагат усилия за подобряване на взаимодействието родител-учител? Част от отговора дава изследването на Асоциация "Родители", разкриващо погледа на родителите към родното училище.
От родителска на родителска
Проучването показва категорично, че участието на родителите в училищния живот засега е сравнително неактивно. То се изразява в директно участие - родителски срещи, празници и др., и индиректно - помагане на децата с домашни и проекти. Публика на училищен празник например са били едва 49% от родителите, и то предимно на по-малките ученици. Още по-малко присъстват бащите, макар подобни събития да не изискват усилия (38%). Да бъдеш публика обаче не е активно участие, казват от организацията. В празник с активно участие на родителите са се включили 17%, като в София този процент е едва 7%. Какво остава за екскурзии и водене на децата на културни събития - в такива инициативи са участвали 9% от родителите, а в изработване на училищни политики - едва 7%.
Що се отнася до родителските срещи, повечето майки и бащи ги приемат за полезни, макар че има доста критики към традиционния формат. 41% от родителите предпочитат смесен вариант - както общи срещи като досегашните, така и индивидуални родителски срещи, за да получат обратна връзка за своето дете.
"На този етап между по-активното участие на родителите в училище стои най-малкото пропаст, продиктувана от инерцията - и родителите, и учителите са развили и поддържат определени навици спрямо другата група. За учителите родителите се канят на родителски срещи и празници и се привикват, ако учителите са преценили, че с детето има проблем. Родителите, от своя страна, не очакват друго и често нямат време и място във всекидневието си за нещо повече", казват от "Асоциация "Родители". Според тях основната причина за слабото участието на родителите в училищния живот е, че те нямат яснота каква би могла да бъде ролята им в него, нито получават особени възможности от страна на учителите. Затова и често по анкети отговарят, че биха подкрепили повече събития за родители и деца, но когато дойде въпросното събитие, не могат да бъдат открити.
Да боядисваме огради, или да помагаме с училищната стратегия?
"Ходя на родителски срещи, приготвяла съм сладки за училищни базари, интересувам се как се справя детето ми, помагам му понякога с домашните. Как още точно да участвам в училищния живот?", пита се средностатистическият родител. "Наскоро училището ни организира спортен празник. Бяха поканили и родителите, които да участват с децата си в щафетни игри. В работно време обаче нямаше как да отида", споделя майка. Вината й от невъзможността да подкрепи детето си намаляла наполовина, след като разбрала, че точно за неговия клас нямало щафетни игри, а само висене по пейките. "Извикаха ни да варосваме дървета. Откликнахме само две майки. Трите с класната се учихме как да бъркаме вар", споделя друга жена, която едва ли ще опита втори път да "участва активно в училищния живот".
Законът е отредил място на родителите в училищните дейности - в лицето на Обществените съвети, но реално те не го заемат - било поради незнание, било поради нежелание от страна на учителите. Въпросните съвети съществуват към всяко училище, като правомощията им, поне на хартия, не са малко - те могат да участват в разработването и одобряването на стратегията на училището и да приемат ежегодния отчет на директора, да обсъждат избора на ученически униформи, да предлагат мерки за подобряване качеството на образователния процес, да дават становище за разпределението на бюджета, да съгласуват училищния учебен план и т.н. Вместо да бъдат поканени да участват в тези дейности обаче, родителите биват викани за базари, ремонти и т.н. Макар сами по себе си не особено лоши, тези практики страдат от главен недостатък - не са организирани достатъчно добре и професионално от училищното ръководство. Много по-лесно е да извикаш родители на три събития - празник, почистване на двор и участие в базар, отчитайки някаква активност по темата за партньорството, и доста по-сложно - целенасочено да помислиш за стратегия как да приобщиш родителите и изобщо да смениш нагласата "родителите не разбират, няма какво да се месят в работата ни".
"Родителите до тук"
"На много места Обществените съвети съществуват формално, без яснота и реално овластяване на родителите - дори някъде има силна съпротива от учителите", казва Яна Алексиева, изпълнителен директор на Асоциация "Родители". По думите й училището внушава на родителите, че те са добре дошли само ако бъдат повикани. Нагледен пример за това са табелите "Родителите до тук", като всякакви намеси се приемат скептично. "Това не е регламентирано, не е прието и като нагласа. Понякога дори родителят да даде смислено и разумно предложение, първоначално то се отхвърля само защото е дошло от него", споделя тя. Според нея е нужно цялостно предоговаряне на отношенията училище-семейство с реално овластяване на родителите. Разбира се, водещи в този процес трябва да са училищата и поне по този въпрос спор няма. "Трябва да убедим родителите, че те са страна в образованието, защото те са загубили тази сетивност. Връщането на родителя като участник в образователния процес е цел номер едно, като той трябва да е подкрепящ и насочващ, докато учителят задава посоката", коментира Георги Терзов, учител в 156-то училище в столицата, който обаче е от малкото, които мислят така.
"Училището трябва професионално да подготви план за работа с родителите, кога за какво ще ги уведомява, кога и какви срещи ще има. Ако е замислено участие в доброволчески инициативи, родителите трябва да бъдат предупредени предварително и то достатъчно рано. 3 дни по-рано не е добра опция. Добре е и да им се даде избор в какво да се включат - аз например мога да правя сладки и чай, но да не съм добра в боядисването на огради и варосването на дървета", казва Алексиева. Най-лесно е тези неща да се изяснят с анкети и тематични родителски срещи. Ако на родителите се предложат смислени и интересуващи ги теми, като например как да се справят със стреса в 7-и клас, процентът на тези, които ще откликнат, ще се увеличи, смята тя.
Разбира се, процесът следва да е двустранен - родителите също да се интересуват какво се случва в училище и да са готови да отделят известно време - за доброволен труд, участие в инициативи и др. Въпросът с домашните също е спорен - някои родители категорично отказват да пишат домашни с децата си, тъй като смятат, че щом те не могат да се справят с домашното, значи училището не си е свършило работата. Други са в другата крайност - искат да контролират всичко и проверяват всяко написано домашно. "Всичко трябва да е с мярка. Домашното трябва да е такова, че да не демотивира. От родителите следва да има подкрепа, но и не бива родителят да решава задачи, да учи уроци и да изпитва от 1-ви до 12-и клас", казва Алексиева. По думите й това също е въпрос, който е удачно да се коментира с учителите - някои от тях например препоръчват родителите да не се нагърбват с обясняване на задачи по математика, защото биха го направили по различен начин от този на учителя, което само би объркало децата.
Според Алексиева също така трябва да се дава превес на събития, на които да се празнуват успехите дори само на едно дете или един клас. Задължително е и на родителите да се дава индивидуална обратна връзка, защото всеки иска да чуе как се справя неговото конкретно дете с учебния процес.
Задължителен медиатор при сложни казуси
"Опитът ми показва, че едва 1% от родителите са трудни и не искат да съдействат, а едва 10% от учителите карат родителите да се чувстват недоволни", казва Асен Александров, директор на 51. училище в столицата и председател на Сдружението на директорите в средното образование. По думите му най-трудно се работи с хора, които не признават правилата. За целта, според него, следва да се дадат инструменти в ръцете на училището. "В социалните мрежи езикът на омразата се санкционира и пост с обидно съдържание се забранява. Защо не и при нас да има филтриране на жалбите, които са анонимни и съдържат заплахи и обиди", пита той. Александров апелира и за въвеждане на задължително медиаторство при обсъждане на сложни казуси в училище. Според него, самият медиатор трябва да е външен за училището, а решението му да се изпълнява от двете страни.
"Обикновено много трудните случаи идват чак накрая при психолога, когато вече всички по веригата са достатъчно ядосани", коментира и Анет Маринова, училищен психолог в 23. СУ "Фр. Жолио Кюри". Тя разказа за особено трудни случаи в работата й - дете, родено с помощта на анонимен донор, което казва "Аз нямам баща" и среща изначални трудности да се впише в социума, майка с ограничени родителски права, която идва да вижда сина си постоянно в училището, което не е посочено като забранена за нея територия, или пък дете, водено на училище буквално завързано за ръката на майката си, за да не избяга, както често се случва. "Това са особени предизвикателни случаи и за решаването им училището има нужда от още един партньор, който да разпознава психичното страдание сред децата", посочи тя.
Работещи практики
Допускането на родителите вътре в учебното заведение е дългогодишна практика в детска градина "Дружба" в Оряхово. Там се е случвало дори майка, чието дете не може да свикне с обстановката, да присъства цялата година в градината. Рисуване с майки или бал с татковци са инициативи за сближаване, които прилага учителката Петя Иванова от 156-то ОУ "В. Левски" в столицата. Нейният колега Георги Терзов пък приобщава родителите чрез разговори по важни за тях теми - като кандидатстването след 7 клас.
"Нямам приемно време. Ако един родител дойде гневен и види, че приемното ми време е другата седмица, представяте ли колко гняв ще събере той до другата седмица. По-добре веднага да говорим и да решим проблема. Като знаят, че могат по всяко време да ме намерят, родителите се чувстват по-спокойни", споделя своя опит Елка Велкова, директор на 26. училище "Й. Йовков". В 191. ОУ "Отец Паисий" в с. Железница всяка година организират по три индивидуални срещи с родителите, на които дават информация за работните навици на детето, социално-емоционалното му развитие и напредъка по различните предмети. "Така чуваме мнението на родителите и набелязваме мерки - ако детето разхвърля вещите си, трябва да се види дали вкъщи има навик да подрежда дрехите си", казва Диляна Иванова от 191-во.
"Мисията е възможна, но сложна", казва и Мая Гешева, директор на Националната финансово-стопанска гимназия. Училището е отворило вратите на своите учебни предприятия, по време на които ученици представят на английски работата си на своите родители. "Интересът се оказа много голям, така те се уверяват колко важна е работата им", казва тя. Съвсем не на шега тя споделя, че комуникацията й с родителите е почти денонощна. "Реагирам или веднага, или после им се обаждам по телефона. Лично действам изпреварващо на всичко, което върви като похвала, тревожност или упреци в училището", казва тя.
