Какви са правилата и последствията при евентуално неизпълнение на договор?

И.Е., София

В закона за задълженията и договорите (ЗЗД) има правила и процедури както за изпълнението, така обаче и за неизпълнението на поетите със съответния договор задължения. Нещо повече. Тези за неизпълнение са дори повече и по-подробно разработени, защото естествено влекат след себе си винаги проблеми.

Така в чл.79 от ЗЗД е посочено, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, то длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. Както става ясно, проблеми и обезщетения се предвиждат дори само ако има изпълнение, но то не е точно.

Веднага след това законът посочва, че когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, то тогава кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника. Когато задължението е да не се върши нещо, кредиторът може да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задължението.

Важно е да се отбележи, че ЗЗД изрично определя, че длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Това може да бъде болест, някаква непреодолима сила. В същото време обаче се натъртва, че обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.

И тук стигаме до дължимите обезщетения. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Всичко това са неща, които обичайно се решават в съдебни процеси със съответните искове, претенции, контрапретенции.

Ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, то съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.

Друго основно правило е, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане обаче длъжникът се смята в забава и без покана. Когато длъжникът е в забава, той дължи обезщетение дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина, за която преди това не би отговарял, освен ако докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно изпълнение.

Има специално правило при неизпълнение на парично задължение. В тези случаи длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.