Обезщетенията за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и минималното за безработица остават без промяна. Единственото увеличение остава за максималното обезщетение за безработица. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се обаче се увеличава от 780 на 933 лв., заедно с минималната заплата, а максималният се вдига от 3400 на 3750 лв. Това гласуваха окончателно депутатите с приемането на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. То премина при крайно необичайни обстоятелства - с блокирана от протестиращи депутати трибуна, без никакви дебати и с четене на текстовете от място.
Никой не поиска думата да се изкаже или да защити предложение, въпреки че по няколко спорни въпроса почти всяка парламентарна група имаше алтернативен вариант. Бойкотиращите заседанието не благоволиха да гласуват даже за собствените си предложения. Дори тези, които участваха в гласуването като ДПС и ГЕРБ-СДС, гласуваха така, че да няма достатъчно гласове за техните предложения, само и само да мине договорката за бюджета. В тези случаи и ДПС, и ГЕРБ-СДС даваха по няколко знакови гласа "за", но при достатъчно негласуващи, въздържали се или против, за да не наклонят везните в погрешна посока. Така в крайна сметка оцеляха предложенията на вносителя - Министерския съвет.
От 1 юли 2024 г. минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се повишава от 523,04 на 580,57 лв. 11% от 1 юли ще е осъвременяването и на всички пенсии за осигурителен стаж и възраст, отпуснати до края на тази година. Максималната пенсия остава 3400 лв. От 1 юли ще има едно допълнително увеличение за хората, които получават вдовишки добавки - те вече ще получават 30% от пенсията на починалия си съпруг при 26,5% дотогава.
Минималното обезщетение за безработица остава за поредна година 18 лв., въпреки че имаше много предложения за увеличението му - Деница Сачева и ГЕРБ предлагаха 22 лв., Корнелия Нинова и БСП - 26 лв., Цончо Ганев и "Възраждане" - 30 лв., Севим Али и ДПС - 22 лв. Нито едно от алтернативните предложения не събра достатъчно гласове.
Максималното обезщетение обаче се повишава от 85,71 лв. на 107,14 лв. - при обезщетенията това е единственото увеличение и то беше предложено в последния момент от правителството, след като се видяха настроенията в тристранката.
Същата история се повтори и при обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, т.нар. ниско платено майчинство. Имаше няколко предложения сумата да се изравни с минималната заплата, както е било през годините, въпреки че това при някои жени води до абсурда втората година на майчинството да е по-високо платена от първата. Те обаче не минаха и така сумата остава 780 лв. и догодина, при 933 лв. минимална заплата.
Еднократната помощ при смърт на осигурено лице също остава 540 лв., колкото е от доста време насам.
При болничните безпроблемно мина прехвърлянето на третия ден от работодателя към НОИ.
Интересен вариант се намери за големия спор на този бюджет - върху колко да внасят минимална месечна осигуровка шепата регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители. Това са дребни производители, които години наред по настояване на ДПС се осигуряваха на по-ниски суми от останалите работещи българи, но миналата година бяха изравнени с общия минимален осигурителен доход, равен на минималната заплата. ГЕРБ-СДС и ДПС искаха по-нисък праг - 780 лв., но в бюджетната комисия не се стигна до решение, тъй като никой не подкрепи чуждото предложение . В зала бе представен редактиран вариант на вносителя, в който минимален осигурителен праг за земеделски и тютюнопроизводители въобще няма - обичайните четири категории сега са сведени до три: минималният осигурителен доход по дейности и професии, минималният за самоосигуряващите се и максималният. Това обаче не е проблем и на практика съвпада с волята на правителството прагът да продължи да съответства на минималната заплата, тъй като земеделските стопани и тютюнопроизводителите попадат в различни графи на националния класификатор на икономическите дейности, а там всеки ще се осигурява от 1 януари най-малко върху 933 лв.
