Има ли някакъв шанс да искам да ми се опрости срок, който не съм спазил по независещи от мен причини в гражданско дело, което самият аз водя?

К.Щ., София

Нерядко и по много различни причини се пропускат срокове, включително и по съдебни дела. Това от своя страна може да е фатално за страната, която не ги спази, и тя може да загуби един спор дори само на това основание. Затова е и много важно да се следи за всяка дата, за всеки срок, до който трябва да се извърши някакво действие - да се предоставят книжа, да се издължи сума, да се плати такса.

Има ситуации, в които обаче неспазването на срок може да е поради независещи от съответното лице причини. Именно заради това действащият Граждански процесуален кодекс (ГПК) позволява процедура по т.нар. възстановяване на срокове.

Според чл. 64 от ГПК процесуалните действия, извършени, след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Това е общото правило. Това на практика означава, че ако законът или съдът са посочили някакъв краен срок, то дори да бъде направено или представено нещо след това, съдиите няма да го вземат предвид.

Веднага след това обаче ГПК определя, че "страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее". Това означава, че се влиза в едно специално производство, по което трябва да се докаже, че нещо непредвидено и независещо от съответната страна е попречило да бъде спазен определеният срок. То може да бъде здравословна причина или природно събитие или пък да не е било възможно страната да се сдобие със съответните документи, защото общината или някое ведомство не ги е издало навреме и т.н.

Законът определя и специална процедура за възстановяване на сътветния пропуснат срок. Молбата за възстановяване трябва да се подаде в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие. Изрично е разпоредено и че не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок.

Ако има основание обаче, то се подава молба. В нея трябва да се посочат всички обстоятелства, които я обосновават, както и всички доказателства за основателността й. Едновременно с молбата за възстановяване на срока се подават и онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяване на срока. Ако ли пък срокът е за внасяне на суми за разноски, то съдът просто определя нов срок за внасянето им. Важно е да се знае, че подаването на молбата не спира хода на делото.

Процедурата включва правилото, че молбата за възстановяване трябва да се подаде с препис за насрещната страна, която може да даде отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда в открито заседание. Срещу определението, с което се отказва възстановяване на срока, може да се подаде частна жалба.  Всички разноски, които са произтекли за насрещната страна от пропускането на срока и в производството по възстановяване на срока, се понасят от молителя, т.е. от този, който иска възстановяване на срока.

ГПК предвижда и още една възможност за възстановяване на срок. То е при хипотезата на връчване на съобщения на друго лице. При нея се смята, че връчването е извършено на адресата, на страната, за която са предназначени призовката или книжата. Това е общото правило. Адресатът обаче може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването. Сроковете за тази възможност започват да текат от момента, в който адресатът е могъл да узнае за връчването.