Какво се прави, когато хората не се разберат при делба и се стигне до съд? Какви действия трябва да се предприемат и какво се случва?
З. Е., София
Делбата е едно от най-честите неща, които се случват в гражданските правоотношения на много хора. Причината за това е, че до нея се стига нерядко при нещо много основно, нещо, до което почти всеки човек стига - наследяването. Но не само. Защото съсобственост възниква и ако роднини построят голяма къща върху общ терен, от който всеки от тях има идеални части. Може да се стигне и при развод, когато съпрузите имат придобити по време на брака и част от съпружеската имуществена общност вещи.
Както стана вече дума, такава съсобственост определено възниква най-често при наследяване на имот едновременно от няколко души. Обичайно при съсобственост се стига до делба - било то доброволна или пък съдебна. Това е и най-добрият вариант, при който съсобственици, притежаващи идеални части, се сдобиват с отделни реални части, с които могат да се разпореждат свободно. Няма спор, че от тези хипотези най-добрият вариант е доброволната делба, но за съжаление често се стига и до съдебна.
В Гражданския процесуален кодекс (ГПК) са определени правилата, които се следват, когато се започва съдебна делба. Така сънаследник, който иска делба, трябва да подаде до районния съд писмена молба. Към нея прилага удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници, както и удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти. Трябва да приложи преписи от молбата и приложенията за другите сънаследници.
Всеки от останалите сънаследници може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти. Всъщност първото съдебно заседание е много важно, защото в него всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някого от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти.
В производството за делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения.
След това се стига до решение по допускане на делбата. В него съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи. В това решение или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някого от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването, разпорежда още законът.
Той допуска и изключване на имоти от делбата. Когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, то тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците, от една страна, и третите лица - от друга, не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол.
Съдът съставя разделителен протокол въз основа на заключението на вещо лице при спазване правилата на Закона за наследството. Това означава и да се спазват редовете на наследяване, както и частите, които са посочени за определени категории наследници, така и правилата за запазени части, например.
След като състави проекта за разделителния протокол, съдът призовава страните, за да им го предяви и да изслуша възраженията им по него. След това той съставя и обявява окончателния разделителен протокол.
