Как се разпределя плащането на разноски по гражданско дело?
М.В., София
По водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството, а когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда. Това е записано в специален раздел от действащия Граждански процесуален кодекс (ГПК), посветен на правилата, по които се определя кой и в какъв размер плаща разноските и таксите по граждански дела.
Друго правило е, че когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, както и по исковете за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот и за сключване на окончателен договор с такъв предмет, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска.
ГПК натъртва и че всяка страна предварително внася в съда разноските по действията, които е поискала. Сумите за разноски по действия по искане на двете страни или по инициатива на съда се внасят от двете страни или от едната страна според обстоятелствата. Ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране.
И тук се стига до правилата, по които се присъждат разноските, включително кой и колко от тях плаща. Така заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, и то съразмерно с уважената част от иска.
Ако пък ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Последният има право на разноски и при прекратяване на делото.
Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. И съдът обаче не може да слезе под минимално определения размер по Закона за адвокатурата и тарифата.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.
Ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на Закона за правната помощ.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Когато в делото участва като страна прокурорът, дължащите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея.
