Как се определя кое гражанско дело кой съд да го гледа?

Т.К., София

----------------------

В Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е посветено специално място за т.нар. подсъдност на гражданските дела. Тя има различни видове - основна, родова, местна и др. Така например в ГПК е записано, че на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Това е основна подсъдност. 

Законът определя, че на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му, както и исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв. Пак пред окръжните съдилища се предявяват исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Там са и исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, както и тези, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство.

Местната подсъдност пък означава, че искът се предявява пред съда в района, на който е постоянният адрес или седалището на ответника. 

Искове срещу юридически лица се подават пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение.

Искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. Когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред надлежния съд в София.

Исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот пък се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.

Исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството. Ако наследодателят е български гражданин, но наследството е открито в чужбина, исковете може да се предявят по последния му постоянен адрес в Република България или пред съда в района, на който се намират неговите имоти. 

Иск за парични вземания на договорно основание пък може да се предявява и по настоящия адрес на ответника. Иск за издръжка може да се предявява и по постоянния адрес на ищеца.

ГПК определя, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. 

Работник може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Иск за вреди от непозволено увреждане пък може да се предяви и по местоизвършването на деянието. Исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.