При продажба на имот на едно дето неговите братя могат ли да имат претенции към него като към наследство?

Я.С., София

Законът за наследството (ЗН) определя, че всеки може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество. Още във втората алинея на същата разпоредба обаче се указва, че "завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците". Горното означава, че всеки човек може приживе и чрез завещание да се разпореди на кого и колко оставя от парите си, имотите си, колите си, земите си и всички останали вещи.

Това може да стори дори с едно или няколко дарения. Той обаче е силно ограничен от закона. Защото не може по никакъв начин да завещава имуществото, или по-скоро частта от него, която същият този закон счита за запазена част за определена група от хора - деца, внуци, родители, съпруг. Така чл. 28 от ЗН изрично определя, че "когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството". Вън от тази запазена част е разполагаемата част, с която всеки наследодател може да се разпореди и приживе - било то чрез дарение, или пък чрез завещание. Хипотезите тук са много различни и зависят от това колко деца има наследодателят, дали има съпруг, дали има родители и т.н.

Според ЗН запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

 Естествено, всеки може да завещае или дари на едното дете дори и запазената част на другото си дете или деца. Но след смъртта на завещателя или дарителя всяко от другите деца, което е било лишено от запазената си част, има право на иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН. Според тази разпоредба всеки "наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част".

За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му. След това се прибавят към нея и даренията - като недвижимите имоти се водят по стойността при откриването на наследството, а движимите - според времето на подаряване.

Всичко казано дотук сочи, че претенция за запазена част може да има единствено ако имотът е бил даден по завещание или чрез дарение. В конкретния случай става дума за продажба, така че такъв иск няма да е възможен. Другите деца на родителите продавачи може да оспорват единствено и евентуално, че продажбата между родителите и другото дете е евентуално фиктивна, симулативна, но и ще трябва да докажат това в един съдебен процес.