Може ли да се оспорват завещания? Има ли значение дали те са саморъчни, или пък са пред нотариус?
В.Н., София
------------------
Завещанието е сред традиционните български способи за разпореждане приживе с имущество от страна на наследодателите. То е и едностранен акт, който съдържа изявлението на един-единствен човек, наричан от законите завещател, трябва да съдържа неговата последна воля и произвежда действие единствено след неговата смърт. Дотогава става дума за волеизявление, което не само може да бъде променено, но дори отменено.
При всички положения завещанието трябва да отговаря на много, включително и строго формални правила, и ако те не бъдат спазвани, може да се стигне до оспорване. Затова е важно те да се познават и следват. Така например, за да може едно лице да напише завещание и да се разпореди със своето имущество, са необходими няколко неща - да е навършило 18 години, да не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие, да е способно да действа разумно.
Важно е да се знае също, че завещанието може да е два вида - нотариално (публично) или саморъчно, понякога наричано тайно. Нотариалното се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели. Технически това става, като завещателят изявява устно своята воля пред нотариуса, който я записва. След това прочита завещанието на завещателя пред свидетелите. После пак нотариусът трябва да направи отбелязвания - място и дата на съставяне. Накрая документът се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса.
Саморъчното завещание пък трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия човек, да има дата на съставяне и подпис. Това са задължителни елементи в него. То може да бъде предадено за пазене от нотариус, да се съхранява от самия завещател или от негово доверено лице. Според закона за наследството "лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса".
Категорично трябва да се отбележи, че има определена група наследници, които не могат да бъдат спрени по никакъв начин да оспорят едно завещание. Става дума за т.нар. законни наследници - деца, съпруг, родители, за които е предвидена запазена част, която не може да бъде пипана от наследодател нито със завещание, нито с дарение. И ако тя бъде накърнена, посочените могат да оспорят завещанието пред съд, без значение дали е саморъчно или нотариално.
Саморъчно завещание може да бъде оспорвано и относно неговата истинност, но само от лице с правен интерес. Това става в съдебен процес, в който се установява неговата автентичност. Тук се сочат всякакви доказателства, правят се графологически експертизи, ползват се вещи лица. Автентичността се доказва от този, в чиято полза е завещанието. Завещанието може да бъде оспорено и като се твърди, че лицето, което го е съставило, не било способно да действува разумно.
Ето още някои правила, които може да докарат успешно оспорване на завещание, ако не се спазват. По закон не може две или повече лица да извършат завещателните разпореждания в един и същи акт, и то един на друг или в полза на трето лице. Не е действително и завещание, в което единият съпруг е извършил завещание в полза на другия, но бракът се е прекратил поради развод, без значение по чия вина. Не произвежда действие и разпореждане, ако лицето, в полза на което е направено, умре преди завещателя. Същото се отнася и до ситуация, в която е завещана вещ - например имот, кола, а при откриването на наследството, т.е. след смъртта на завещателя, се окаже, че той не е техен собственик.
