Какви са правата на свидетел по наказателно дело?
Ж.Е., София
Действащият Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) изрично определя правата на свидетелите по наказателни дела. Още в началото трябва обаче да се отбележи, че със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина. Това ги прави особено значими. Сигурно затова и законодателят се е опитал под страх от глоба да задължи всеки да стане свидетел, ако бъде призован.
В същото време НПК предвижда както изключение от това правило, така и специални правила за свидетелите. Първо - трябва да се отбележи, че има категории лица, които не могат да бъдат свидетели. Такива например са лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество. При последното изключение се прави за обвиняемия, спрямо когото производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда, а също за пострадалия, частния обвинител, гражданския ищец, гражданския ответник, поемните лица, служителите на полицията, присъствали на огледа. Те могат да са свидетели.
Не могат да са свидетели обаче лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, както и които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да дават достоверни показания за тях.
Има и лица, които могат да откажат да свидетелстват. Това са съпругът, възходящите и низходящите роднини, братята и сестрите на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство. Изрично е посочено и че свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи и низходящи роднини, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство. Свидетелят не може и да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като защитник или повереник или са му станали известни като преводач при срещите на обвиняемия със защитника.
Тук стигаме и до правата на свидетеля. НПК определя, че той има право да си служи с бележки за числа, дати и други, които се намират у него и се отнасят до неговите показания. Освен това има право да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил. Свидетелят може да иска отмяна на актовете, които накърняват правата и законните му интереси. Той има право да се консултира с адвокат, ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат неговите права. При направено искане разследващият орган или съдът осигуряват тази възможност.
Трябва да се посочи и още една възможност. Прокурорът или съдът по искане на свидетеля или с неговото съгласие могат да вземат мерки за неговата незабавна защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля, на неговите възходящи и низходящи роднини, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения.
