Разделени и дори поляризирани са мненията в България по темата "коронавирус". Обществото не изглежда готово за нови форми на затваряне, макар и тази мисъл да не звучи вече толкова шокиращо, колкото през лятото. Личи влиянието на „алтернативни разкази“, но дори и при това положение, няма мнозинство срещу носенето на маски, например.
Има един въпрос, по който обаче огромно мнозинство се изказва еднозначно: 76.2% считат, че при нужда не могат да разчитат на здравната ни система.
Това сочи бърз сондаж на "Галъп интернешънъл", проведен по телефона сред 800 души между 28 октомври и 1 ноември сред 800 души.
Справя ли се правителството?
Мненията са разделени по въпроса дали българското правителство се справя с разпространението на коронавируса. Обществените оценки за работата му са по-неблагоприятни в сравнение с пролетта и лятото, макар да остават по-добри от общите оценки за работата на правителството.
44,5% от запитаните (15,1% - са напълно съгласни, а 29,4% - по-скоро съгласни) смятат, че правителството се справя добре, а 53,6% не считат така (25.2% - по-скоро несъгласни, 28,4% - напълно несъгласни). Това е спад на доверието по този въпрос спрямо правителството с близо 30%, тъй като през пролетта делът на положителните оценки беше преминал и 70%.
За и против строги ограничителни мерки
Мненията на анкетираните са почти поделени и по въпроса дали са необходими отново твърди ограничителни мерки. От лятото насам явно има и известно „свикване с мисълта“ – вероятно заради новините от други европейски страни. Ако през лятото, около 60% са били несъгласни, а под 40% – съгласни, сега отговорите са в съотношение 50,8% съгласни срещу 47,6% несъгласни.
Според социолозите, въпреки ръста на новите случаи на заразени, ясно мнозинство в подкрепа на нови строги мерки липсва – за разлика от настроенията през пролетта, когато личеше сериозна обществена готовност за повече ограничаване.
42,5% от българите признават, че им е писнало от всякакви ограничения. Все пак, мнозинство от 54,8% не приемат подобна позиция. Известен дял се колебаят.
Когато става дума за мерките, българите биха искали да разчитат повече на личната си отговорност. Но дали тя е на достатъчно ниво? Например, съвсем крехко мнозинство (50,6%), приема, че маските осигуряват добра защита. 45,7% са на обратното мнение, а има и известен дял колебаещи се.
В общи линии, българите явно показват разбиране към мерките и необходимостта от тяхното съвестно спазване, но немалък процент предпочита да вярват и на алтернативни истории. Това ясно личи и по отношението към тестовете: 53,2% се съмняват в тяхната надеждност, а 31,4% им вярват напълно. Тук обаче зоната на затрудняващите се да отговорят е закономерно висока – 15,4%.
Страшен ли е коронавирусът?
21,9% считат, че „Коронавирусът е смъртоносна опасност за човечеството и едно от най-страшните неща, което хората са преживявали“. 52,2% избират по-умереното „Коронавирусът е опасен, но в крайна сметка е просто силен грип“. 24,3% намират, че „Коронавирусът не е сериозна опасност и напрежението около него е по-скоро шумотевица и паника“.
Дяловете на тези три реакции – паническа, тревожна и спокойна – варираха в годината. Винаги надделяваше междинното възприятие, но с различни нюанси. Например, в началото паниката набъбна, за да почне после постепенно да спада и да стигне ниски нива през лятото. Сега обаче отново показва признаци на ръст. Спокойната реакция пък е в най-високото си ниво от началото на пролетта насам. Междинната реакция сега остава с най-висок дял измежду трите опции, но като че ли е в най-ниските си нива от началото на пандемията въобще.
Така се оказва, че двете крайности – паническа или спокойна – са заели „територия“ за сметка на умерено тревожната реакция. Това е известен белег на поляризация на мненията – още един симптом на разделено обществено мнение.
Адекватна ли е здравната система?
Много осезаема е тревогата за здравната система. 76,2% споделят страха, че евентуално няма да могат да разчитат на здравната система при нужда. 21,7% нямат такива притеснения, а има и известен дял колебаещи се.
75,7% намират обаче, че медиите създават и излишна паника. 62,3% виждат подобна вина у институциите. Очевидно, не са малко и хората у нас, които не са склонни да преувеличават опасността и биха желали по-спокойна публична среда.
