Актрисата Албена Ставрева – някога една от най-талантливите ученички на проф. Николай Люцканов, Маргарита Младенова и Здравко Митков във ВИТИЗ, е в трупата на Народния театър „Иван Вазов“ от 2010-а, но някак си години наред все оставаше встрани от големите роли. До днес, когато с авторския си моноспектакъл „Неведение“ избухна… Не, не можем да кажем „избухна“ за нейната деликатна актьорска природа: тя не гърми, не хвърля ефектни бомби, а сладко ромоли с една „адаптирана“, напълно разбираема версия на родопския диалект, в който цялото представление е издържано. Този напевен говор сякаш прави и обикновените, простички фрази от изповедта на героинята й да звучат като поезия. Но не толкова в него е магията, колкото в душата на текста. Албена е не само драматург, но и режисьор, и сценограф на постановката.  

„И мислите, чи ви разказвам за неща, дет съм ги видяла, амъ нье. Туй просту чудеса съ, туй съ нивидения и аку моим дъ ги видим, тье съ привръщът във видения“, казва Гичка Кукуто, обличайки, без да знае, в свои думи прочутата мисъл на Антоан дьо Сент Екзюпери, че най-същественото е невидимо за очите. Това странно, леко умопобъркано момиче на неопределена възраст, храненица на селския свещеник, има цял куфар, пълен със смешни и тъжни истории от своето детство. Смешно-тъжни. В тях се оглежда съдбата на онзи, който от малък е обречен да е различен – със самотната му дарба да се разбира повече с животните, отколкото с хората, със стремежа му да бъде приет и обичан, да си обясни света на другите с неговата понякога озъбена агресия. Спомени за детски преживявания, незлобиви и чисти, водещи и нея, и зрителя към катарзис. До момента, в който с просветлението на лудите тя ще надмогне Гичка Кукуто, за да стане Евангелица. Убедена съм, че в своята героиня Албена Ставрева е кодирала образа на пророчицата Ванга – може би не с конкретни биографични подробности от ранните й години, но като дух, като усещане, че вътрешното зрение е онова, което съзира истинските неща.

Консултант на моноспектакъла е режисьорът Явор Гърдев, който е предложил и най-доброто заглавие за него – „Неведение“.  Музиката е на Мира Искърова, използвана е и песен на гръцкия композитор на класическа музика Никос Кипургос, който преди години я е подарил на Ставрева, споделя пред БНР самата тя. Следващите представления на сцена „Апостол Карамитев“ в Народния театър са на 23 ноември, 1 и 29 декември.