Археолози разкриха на Перперикон най-големия в Родопите римски храм на водата (нимфеум), съобщи ръководителят на проучванията проф. Николай Овчаров. Той е част от цяла серия култови езически паметници от римския период, извадени на бял свят през последните години в Южния квартал на скалния град. Сред тях са Храмът на Тракийския конник, Храмът на източния бог Митра, Храмът на виното, на предците и др.

Още през 2017 г. археолозите от екипа на проф. Николай Овчаров попадат в Южния квартал на уникален изсечен в скалите резервоар за питейна вода. Той е подобен на грандиозната цистерна в Акропола на скалния град, събирала повече от половин милион литра вода. Тогава поради липса на средства проучванията не могат да бъдат завършени, но сега това се случва по време на работата по големия европейски проект по програма „Региони в растеж“ на стойност 8 млн. лева за консервация и реставрация. Вече може твърдо да се заяви, че не става дума само за огромна цистерна за вода, но и за храм от римската епоха, посветен на водата. С размерите си това е най-голямото подобно култово съоръжение в Родопите, изтъква Овчаров. Дълбочината му е над 5 м, уточни за „Сега“ ученият.

Храмът се датира от II-III век от новата ера и показва невероятните умения на древните строители. Намира се на входа на Южния квартал, откъдето е минавал основният път за Перперикон, който е водел от града към разположения по крайбрежието на Егейско море прочут път Виа Егнация, водещ от своя страна от Рим към Константинопол. От три страни грандиозната цистерна е издялана в скалите, а от север е бил изграден масивен зид от квадрови блокове. На лицевата страна е била оформена представителна чешма с бронзови чучури под формата на животински глави, а вероятно е имало и фонтан. Над резервоара е съществувал втори етаж, където се е намирал същинският храм, в който са почитани водните божества – нимфите.

Всички тези детайли са се намирали в общ архитектурен комплекс с колонади и богата украса от профилирани корнизи. Забележителна е сложната система от издълбани с невероятна прецизност канали в скалата. Отводняването е ставало чрез издялан от опитни каменоделците главен отточен канал. Той е на две нива, като е покрит с плътни каменни плочи. Към него съществува цяла система от по-малки канали, преливници и водостоци, обяснява историкът.

В дълбока древност нимфеумите са били малки светилища, посветени на водните нимфи. Обикновено те били строени при извори или резервоари за питейна вода. В древна Гърция светилищата на нимфите се намирали в пещери сред горички. В елинистическата епоха на тези божества се посвещават малки сгради над самите водоизточници. Вече в римските градове често нимфеумите стават истински масивни храмове над водните цистерни, в които се е събирала питейната вода за населението. Понякога те били богато украсени с колони и статуи и се издигали на няколко етажа над резервоарите. Именно от този тип е откритият на Перперикон храм на водата.

Археологическите проучвания в скалния град в Родопите от сезон 2023 ще продължат почти до средата на септември и могат да се очакват нови изненадващи открития.