В Йерусалим е открит автентичен подпис на Софроний Врачански, обяви проф. Николай Овчаров, позовавайки се на фотографското проучване на Михаел Чернин и Шай Халеви от Израелската служба по антики, публикувано в том 15 на израелското научно списание „Атикот“. „Според съобщение на БТА, препечатано после от десетки медии, при специализирано фотографско изследване в православни манастири в Стария град на Йерусалим „изскачат“ десетки надписи на български език. В проекта са използвани мултиспектрални и RTI изображения, за да се разкрият избледнелите маркировки“, посочва Овчаров. „Надписите бяха открити по стените на гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим и околностите му. Предполага се, че датират от османския период“, обясняват двамата изследователи.
В хода на работата си Майкъл Чернин и Шай Халеви успяват да прегледат и документират надраскани по стените надписи-графити в манастирите „Св. Св. Теодор Тирон и Тедодор Стратилат“, „Св. Йоан Продром“ и „Св. Харалампий“. Проучването в трите обители обхваща голям епиграфски материал, оставен от гръцки, славянски и румънски поклонници, датиран от XVIII-XIX век. В тази статия са представени 26 български надписа, които са само малка част от големия корпус, подготвен от двамата автори. Чернин и Халеви заключават, че масовото поклонничество на българи в Йерусалим започва през втората половина на ХVІІІ век и е свързано с началото на икономическия просперитет в българските земи по онова време, т. е. с началото на Възраждането. Това се разбира от местата, откъдето пристигат поклонниците – важни търговски центрове за епохата като Банско и Разлог, Копривщица, Габрово и Стара Загора в централната, пристанищни градове по брега на Дунава като Видин, Свищов и Русе. Другата голяма вълна от хаджии идва във втората половина на ХIХ век, когато отново се наблюдава масово българско поклонническо движение. Бумът на поклонничество в Светите земи продължава и след обявяването на независимостта на България през 1878 г.
Надписите на дошлите в Йерусалим хора обикновено са кратки, като дават името, мястото, откъдето идва човекът, и често – датата. На пръв поглед в тях няма много историческа информация, но такова заключение е измамно, коментира проф. Овчаров. „В това ни убеждава още първият публикуван текст от манастира „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в Светия град, който е автограф и гласи: „Хаджи Стойко от Котил. Година 1776“. Градът е идентифициран от учените от Израел като Котел, център на текстилната индустрия в епохата.
„Аз си направих труда да прочета в оригинал цялата статия на двамата израелски колеги и тя буквално ме разтърси. Оказва се, че подписите на Хаджи Стойко от Котел са два, като вторият е силно повреден. Но много по-важни са техните коментари след разчитането на текстовете. Позволявам си да предам буквално целия пасаж от изследването, защото той променя много представата ни за историята на нашето закъсняло ранно Възраждане“, изтъква проф. Николай Овчаров.
В статията се казва: „Котел е известен като родно място на един от стълбовете на българското Възраждане – българския писател и интелектуалец поп Стойко Владиславов, по-известен с монашеското си име, получено след назначаването му за епископ на град Враца – Софроний Врачански. Софроний е роден през 1739 г. в семейството на търговец на добитък. В младостта си той работи като тъкач, а след това през 1762 г. е ръкоположен за свещеник. В историята на българската култура Софроний се счита за основоположник на новобългарския книжовен език, като основното му литературно дело е автобиографията му „Житие и страдание грешнаго Софрония“, написана на български, а не на църковнославянски език. Това есе описва историята на живота му в България под османска власт през XVIII век. Последните си десет години (1803–1813) Софроний прекарва в Букурещ, където умира. През 1964 г. Софроний Врачански е канонизиран за светец от Българския патриарх Кирил.
Един пасаж в автобиографията на Стойко/Софроний свидетелства, че през 1775 г. авторът е тръгнал на шестмесечно поклонение в Света гора. Това обаче е изразено само в едно изречение, без подробности за престоя му там. Известно е, че и други православни поклонници през XVIII век…пътували от Атон през Солун до Светите земи (Яфа). При благоприятни ветрове и течения това пътешествие продължавало приблизително три седмици. Следователно Софроний спокойно би могъл да посети Йерусалим през 1775 или 1776 г., след като е бил [преди това] на Света гора.
Макар че в автобиографията на Софроний не се споменава пътуване до Йерусалим, в нея се мълчи и за други важни събития от живота му, като срещата с прочутия Паисий Хилендарски. Това може да се обясни със скромността на автора. Пътуването му до Йерусалим в крайна сметка му спечелило почетното звание „хаджи“. Така предлагаме споменатия в този надпис „Стойко от Котил” да се идентифицира със Стойко Владиславов (Софроний Врачански)...“, заключават израелските изследователи.
В тази посока продължават и разсъжденията на Николай Овчаров: „По този начин според двамата авторитетни колеги от Израел вече разполагаме с автентичния автограф на втория, наред с Паисий Хилендарски, велик родоначалник на българското Възраждане. Известна е срещата на двамата колоси на националната идея от XVIII в. – Софроний Врачански и Паисий Хилендарски, в Котел през 1765 г. Тогава атонският монах показва току-що написаната „История славянобългарска“, от която котленецът прави т. нар. Първи Софрониев препис“. Така, и според Овчаров, е идентифициран оригиналният подпис на Стойко Владиславов от времето преди да стане врачански епископ.
