Театър „Азарян“ тихомълком е преименуван в Зала 2 „Азарян“ в сайта на Националния дворец на културата, от седмици алармират артисти, реализирали там свои знакови проекти. Самите те са разбрали за промяната от Фейсбук страницата на НДК, без някой изрично да ги уведоми. Какво на практика означава това? Променя ли се статутът на обичаното от столичани арт-пространство, заело за няколко години важно място в културния пейзаж на София? Ще се затворят ли неговите врати за хората на Мелпомена и тяхната публика?
„Театър „Азарян“, какъвто ние го разбираме, като творци, идеология, философия и репертоар, никога не е имал специален статут на театър. За сметка на това е изградил имидж: с успешни представления, които са донесли номинации и награди, участвали са на фестивали и са развивали свой собствен език. За оперативното ръководство на НДК това обаче не говори нищо – според тях театър е просто статут, някакво юридическа обосновка“, коментира за в. „Сега“ режисьорът Илко Ганев, експерт в Съюза на артистите в България. Тази зала още със създаването си преди 7 години е замислена като театър, но в нея никога не е имало пречка да се провеждат и други събития – концерти, семинари, политически и светски прояви, наградни церемонии, припомня той. Името „театър“ обаче подчертава принадлежността към изкуството. А сега?
Преди година, когато ръководството на НДК се смени, от новия щаб бе дадена заявка, че се подготвят структурни и организационни промени. Подписката на близо 1000 творци, които се обявиха тогава в защита на съществуването на пространството „Азарян“ като театър, явно не се прие добре от новото ръководство и то търси някакъв вид реваншизъм в това то да се нарича просто "зала", предполага експертът.
Онова, срещу което артистите негодуват, всъщност е не толкова името, колкото цялостната политика на управление на Двореца – некомпетентна и неглижираща културата. „Какво значение има как ще се казва пространството?! Това не стопява дълговете на НДК, няма да подобри ситуацията му, а тя е тежка“, заявява Ганев. Дори комерсиални събития оставят Зала 1 полупразна и не могат да бъдат печеливши. За 1 година ръководството не е представило никаква стратегия, действа на парче и е далеч от създаването на работещ модел, по който „най-големият конгресен център“ на Балканите да заприлича на Център „Помпиду“ в Париж и на други подобни успешни примери, където се развива и търговска дейност, но се създава и показва и културен продукт.
До смяната на ръководството на Двореца всички договори между творците или независимите творчески организации, от една страна, и държавното търговско дружество НДК, от друга, постановяват подялба на приходите. С това огромният екип на НДК се задължава да разпредели определени човешки ресурси, които да се занимават с „отглеждане“, рекламиране, разпространение, продаване на спектаклите от афиша му срещу съответната печалба от тях. С другата половина се плащат разходите по реализация на представленията и хонорарите на артистите. Нещо като договори за копродукция. След встъпването на новото ръководство, то решава, че това му е неизгодно, и започва едностранно да притиска екипите за промяна на договорите, като въвежда наем от 4500 лв. без ДДС за зала „Азарян“ без ползване на всякаква техника, което се оказва непосилно за артистите. За сравнение експертът на САБ посочва, че на ул. „Раковски“ може да се наеме театрална зала с 500 места (със 100 повече) за 2000-2500 лв. Мозъчният тръст на НДК впоследствие обявява 30% отстъпка за всички, които имат желание да играят в тази зала, но го прави в последния момент, когато нито те, нито творческите екипи могат да осигурят публика. А този хаос е в ущърб на цялото общество, смята Илко Ганев.
В тази ситуация артистите, щат-не щат, започват лека-полека да се изнасят от „Азарян“. Поне няколко спектакъла от афиша му вече са си намерили други сцени. Сред тях са „Нощта на покера“ на Касиел Ноа Ашер по „Трамвай Желание“ на Тенеси Уилямс, „Всички малки светлини“ на сдружение Enso с режисьор Стоян Радев, които се пренесоха в I Am Studio, има и други. Няколко представления все още остават за доиграване за октомври и ноември – най-вече такива, които са кандидатствали и спечелили средства по проекти, одобрени да бъдат представени точно в тази зала, и са в заварено положение.
Артистите са организирали няколко срещи с ръководството на НДК начело с Пени Раева, в началото между двете страни сякаш имало диалог с цел да се мисли за работещо решение и общи стратегии, но той е едностранно прекъснат. „Те взеха по-лесното решение – да не се съобразяват с нас. Не виждам смисъл в последващи разговори или някакви протестни действия. Единственото, в което съм убеден, е че оттук насетне ще може да се работи с нов политически кабинет в Министерството на културата и с ново оперативно ръководство на НДК, само това е изходът“, категоричен е Илко Ганев, който е на мнение, че каузата Театър „Азарян“ изисква и заслужава дълги усилия.
Ако артистите продължат да изтеглят проектите си оттам, скоро няма да има какво да свързва това пространство с името на изтъкнатия режисьор и педагог проф. Крикор Азарян. Нетеатрална или пустееща зала няма нищо общо нито с професионалната практика, нито с творческото му завещание. Тогава логиката е да бъде оттеглено и уважаваното име „Азарян“ от фирмата на едно не означаващо нищо място, без своите хора, история и характер.
Днес има общо събрание на цялото оперативно ръководство и всички служители на НДК. Очакваме дали то ще излезе с някакви позиции и решения по казуса Театър/Зала 2 „Азарян“.
