Повече от шест месеца Нов театър – НДК стои затворен и пустее. За това алармира неговият създател – режисьорът Бойко Илиев, с открито писмо до министъра на културата Мариан Бачев, което авторът му предостави и на медиите. Бойко Илиев споделя, че следи с тревога поредните турбуленции в управлението на НДК и се пита дали ще се намери някой, който да се опита наистина да превърне НДК в Национален дворец на културата.
„На 4 август 2024 г. изтече десетгодишният договор, който имах с НДК за наемането на 382 кв. м на Ниво -1, в които създадох Нов театър – НДК. Вложих всичко, което имах (финансови средства и любов към театъра). Изградихме камерен театър със 191 места, с нужното професионално оборудване (сцена, амфитеатър, гримьорна, тоалетна, осветление, озвучаване и т.н.), уютно фоайе с книжарница, гардероб, билетна каса...“, пише режисьорът директор в писмото си.
За десет години Нов театър – НДК почти никога не е преустановявал своята дейност, освен в трите месеца локдаун по време на пандемията, за които екипът си е платил наема, въпреки че им е било забранено да изнасят спектакли. „Открихме Лятна сцена пред входа на театъра с 300 места, за да можем да продължим да играем при рестрикциите за 50%, 30% допустимост и т.н. За десет години се изиграха повече от 2000 представления, бяха създадени над 100 премиерни заглавия, нощен театър, куклен театър, актьорските школи се умножаваха и привличаха младежи от цялата страна. Българската драматургия беше на почит“, припомня Бойко Илиев. Нов театър – НДК организира в продължение на няколко сезона и първия фестивал на българската драматургия със спектакли само по родни класически и съвременни произведения. Провеждаше се през януари, който известният режисьор смята за „най-българския месец“, позовавайки се на заглавието на безсмъртната пиеса на Йордан Радичков.
„Дарих основната част от оборудването на НДК, с обещанието да се съхрани Нов театър – НДК. За съжаление вече повече от шест месеца Нов театър стои затворен и вероятно пустее...Защо?“, завършва Бойко Илиев откритото си писмо, което е подписал също „със съжаление“.
За „Сега“ Илиев сподели, че е посетил новото ръководство на Двореца, застъпило от януари миналата година, още в началото на управлението му със свои предложения за бъдещето на театъра. Те са му обяснили, че когато изтече 10-годишният му договор (през август 2024), имат намерение да се направи търг, защото така е по закон, и печелившият да вложи 250-300 хиляди лева за обновяването на това пространство – средства, с каквито режисьорът не разполага.
„Лошото е, че те не могат да направят търг, тъй като не са направили тоалетни и цялото преустройство не е узаконено. Аз отидох при новото ръководство да се боря за тоалетните, които НДК така и не направи за 10 години. Предложих им в един момент и варианта с още една фирма да го вземем и да направим тоалетните, като има гратисен период, както направихме преустройство преди 10 години, в името на това да се спаси театърът, да не се остави така, както те го оставиха“, обясни Бойко Илиев. Той е имал по въпроса срещи с Борда на директорите на НДК, със служебния министър на културата Найден Тодоров, но те не довели до нищо.
Режисьорът ни разказа сагата с тоалетните на Нов театър – НДК, която и сега продължава да бъде препъни-камък в решаването на съдбата му чрез търг. „Боршош (бивш директор на НДК - б.р.) трябваше да ги направи по договор с мене и с Александър Урумов тогава, но те не бяха направени. Това беше тяхно задължение, на НДК – ние да осъществим преустройството, а те да изградят само тоалетни и платформа за хора в неравностойно положение. Беше направена единствено платформата“, връща лентата Бойко Илиев. На театъра са предоставени за ползване тоалетните на съседно пространство, което скоро е дадено под наем на фирма. Така пращат зрителите да облекчават физиологичните си нужди в ДНК, но мястото за съвременен танц в един момент затваря, появяват се течове… За да достигнат до WC-тата, хората от публиката на Нов театър трябва да минават през тъмен коридор, прикрит със завеси, където лично директорът на театъра окачва различни афиши, за да не се виждат останките от ремонтно-разрушителни дейности. При тези „операции“, някои от които провежда на височина, режисьорът дори си чупи ръката… С две думи: Нов театър никога не е имал собствените тоалетни, предвидени по архитектурния проект, защото НДК така и не ги изгражда, подчертава Илиев.
След изтичане на договора му на 4 август миналата година той дарява на Двореца почти всичко, което има като оборудване, като получава обещание пространството да се съхрани като театър, ако и когато се намери нов наемател. „Но те нищо не правят вече повече от 6 месеца, ето защо написах това писмо“, казва Бойко Илиев. Той подозира, а и чува подобни слухове, че от ръководството на НДК търсят едър инвеститор, който да вложи 250-300 хиляди без гаранция за какво ще се ползва площта на досегашния театър. „Те нарочно изчакват, за да мине интересът, да се забрави и изведнъж да се появи някакво заведение там…“, предполага театралният директор.
Илиев споделя, че е разговарял с много колеги от съсловието, които са проявили интерес към мястото, с някои от тях даже са стигнали до конкретика да поемат, а той да ги подпомага логистично, но никой от управата на НДК и Министерството на културата не е обърнал внимание на предложенията им. „Говорих с школите на Башар Рахал, на актрисата Симона Попова, с „Роси Арт“ на актрисата Роси Русева, дори с школата на Мариан Бачев – много хора са играли на сцената на Нов театър – НДК и някои от тях проявиха интерес. Да поемат наема при един гратисен период, за да се оправят тоалетните и да се узакони това преустройство, което НДК за 10 години не направиха. В момента по документи пространството стои като оня магазин, който аз наех преди 10 години – реално няма удостоверение за въвеждане в експлоатация“, алармира Бойко Илиев.
В момента режисьорът се е върнал в камерната зала на „Сълза и смях“ – „Славянска беседа“, където с Роси Русева постави моноспектакъла „Пътят на сърцето“ по романа на Неда Антонова. Спектаклите от афиша на Нов театър понастоящем или не се играят, или са си намерили, или още търсят други места, където да продължат да съществуват. Същото е и с младежките актьорски школи, работили там. Бойко Илиев е регистрирал марката „Нов театър“ в съда и в МК, но какво от това, щом той си няма свое помещение… „Нямам сили да правя отново, за кой ли път, нов театър. За 35 години смених десет зали. Но нека мястото в НДК да се запази като театрално пространство, дори и да не е свързано с мен“, казва режисьорът, който със своя театър „Диалог“ бе сред пионерите на частния театър още преди промените в България от 1989-а.
