Боб Дилън продаде целия си каталог на Universal Music Publishing. Сделката за издателските права върху всичките му песни е за над 300 милиона долара, съобщи "Ню Йорк таймс". Каталогът на Дилън включва повече от 600 песни, създадени в продължение на шест десетилетия.

„Брилянтни и трогателни, вдъхновяващи и красиви, проницателни и провокативни, песните му са вечни - независимо дали са написани преди повече от половин век или вчера — каза в специално изявление Лусиан Грейндж, председател и главен изпълнителен директор на Universal.  — Не се съмнявам, че след десетилетия, дори и след векове, думите и музиката на Боб Дилън ще продължат да се пеят, да се свирят - и да се ценят - навсякъде.“

В допълнение към оригиналните творби на Дилън - като започнем от най-ранните му композиции и стигнем до тези от последния му албум, тазгодишния Rough and Rowdy Ways от тази година - сделката включва и The Weight, хит от 1968-а на The Band (групата, с която Дилън работи известно време), написан от Роби Робъртсън, върху който Дилън също притежаваше авторските права.

Сделката с Universal включва целия каталог на Дилън досега, но не и песните, които той може да напише в бъдеще.

Сумата е умопомрачителна, но фактът, че бардът е продал правата върху цялото си творчество дотук не е много изненадващ, пише по темата „Гардиън“. Продажбата на издателските права или на мастър лентите е често срещано явление сред изпълнителите от определено ниво, като им носи огромни еднократни суми, а купувачът придобива собствеността върху песни, които хората очевидно ще търсят и слушат в оригинал или кавър версии до края на вечността. Правили са го практически всички големи звезди - от Елтън Джон до Стиви Никс.

От друга страна, този ход е напълно в съответствие с острия бизнес нюх на Дилън. Фактът, че той е отстъпил контрола върху начина, по който ще бъдат използвани песните му, може да причини сърцебиене на определен вид негови фенове. Ще бъде ли разрешено сега „свещеното“ творчество на този носител на Нобелова награда да звучи в саундтрака на каквото и да било, независимо колко неподходящо, стига някой да предложи необходимите пари?  Честно казано, трудно е да се види как новите собственици могат да използват песните му по начин, който самият той да не е правил през последните години.  В статия от 2015 г. във "Варайъти" се твърди, че песните на Дилън вече са се появявали повече от 500 пъти във филми и по телевизията. 

Изглежда, че същото важи и за рекламата. Пламенната твърдост на колегата му  Нийл Йънг: „Ain’t singing for Pepsi, ain’t singing for Coke“ (от сингъла му от 1988 г. This Note’s For You), не е за Дилън, който се оказа изключително отворен за това, което музикалната индустрия нарича „нови финансови потоци“ и редовно преотстъпва песните за най-разнообразни реклами. I Want You звучи в реклама за гръцко кисело мляко, Subterranean Homesick Blues - в реклама за Google, Blowin 'in the Wind си намира място както във видео на хранителна компания, така и на марка бира. Други песни на Дилън са свързани с автомобили, джипове, безалкохолни напитки, музикални плейъри, компютри и бельо.  Изкуството си е изкуство, а сиренето е с пари.