Нова книга за живота на френската филмова икона Ален Делон излиза на 5 май в родината му, съобщи АФП. 87-годишният световноизвестен актьор никога не е издавал автобиография, така че „Любови и спомени“ (Amours et Memoires) с дълъг предговор от самия него вероятно най-много се доближава до истината за противоречивия му характер.
Авторки на книгата на издателство Editions de La Martinière са българката Деница Банчева, която от 1991 г. живее в Париж – доктор по литература, филмов историк и писател, и Лилиана Роска – близка сътрудничка на актьора, събрала оригиналните свидетелства на личности, които добре го познават. Сред тях са негови приятели и колеги като режисьора Коста-Гаврас, който го нарича „звяра на френското кино, незаменим и неподражаем“, Брижит Бардо, Клаудия Кардинале, София Лорен, Джейн Бъркин, Натали Бай. Жан-Франсоа Делон, брат на актьора и асистент-режисьор във филмите „Борсалино“ и „Вдовицата Кудерк“, пък разказва за детството им, илюстрирано с непоказвани до момента снимки.
Макар животът на Ален Делон извън екрана да е бил изпълнен с бурни връзки и скандали, той не крие, че успешната му кариера се дължи „на жените и е за жените“. Актьорът признава, че винаги е искал за жените в живота си да бъде „най-добрият, най-красивият, най-силният“. Сред тях той цитира имената на актрисите Брижит Обер, Мишел Корду, Роми Шнайдер, Натали Делон, Мирей Дарк, както и на модела Розали ван Бремен – майка на двете му последни деца.
Книгата прави дисекция филм по филм на продукциите, които превръщат Делон в олицетворение на „готиния мачо“ самотник, започвайки от най-ранните класики от 60-те като „Горещо пладне“ и „Самурай“. За този си статут актьорът благодари на жените в живота си начело с Роми Шнайдер, с която си партнират в „Басейнът“ и с която имат бурна връзка, и на съпругата си от 1964 до 1969-а Натали Делон, която е била принудена в този период да го дели с много други жени, признава той. „Никога не съм мечтал да бъда актьор. Влязох в професията и продължих да играя благодарение на жените и за жените. Любовта винаги ме е подтиквала да надскачам себе си“, изповядва се звездата.
В книгата „Любови и спомени“ има и някои неща, които се огласяват за първи път, като например посмъртно писмо, което Делон адресира до Роми Шнайдер след самоубийството й, както и декларацията му, че никога не е имал любовна връзка с Брижит Бардо, „колкото и странно да изглежда“. „От 65 години имаме най-доброто приятелство, което може да съществува“, изтъква актьорът. В писмо, отпечатано в книгата, Бардо пък казва за Делон, че притежава „величието на лъв…тайнствеността на черна пантера…зъбите на вълк“. В ръкописно свидетелство рано оттеглилата се от светлината на прожекторите актриса го определя като „доминант, който прикрива уязвимостта си, като намира убежище в самотата“.
„Ако има нещо, с което се гордея, това е моята кариера“, подчертава Делон и отдава дължимото и на великите режисьори, които са го „формирали и усъвършенствали“ като Рене Клеман, Жан-Пиер Мелвил, Лукино Висконти, който го снима в „Гепардът“ (1963), и Джоузеф Лоузи, който разкрива драматичния му потенциал в „Господин Клайн“.
В книгата, която критиците определят като "хвалебствена", е отредено много по-малко място на противоречивите моменти и подробности от живота на актьора - например за сина от певицата Нико, за когото се твърди, че е от него и когото той отказва да признае, за обвиненията в насилие към жени и към собствените му деца, или за връзките с подземния свят и подкрепата за крайнодесния Национален фронт във Франция.
Делон, на когото мелодрамата не е чужда, завършва предговора си, перифразирайки Алфред дьо Мюсе, с думите: „Ако трябва да умра утре, нека Бог направи да бъде от любов. Искам хората да казват за мен: „Той често страдаше, понякога грешеше, но обичаше. Живя истински, а не е изкуствено същество, създадено от гордостта и скуката му“…
