В България има 182 музея (по данни на НСИ за 2020 г.), в които работят около 2800 души. Записаното в проектобюджет 2022 увеличение на средствата за тях с едва 5% предизвика бурна реакция, отворени писма и протестни действия на служителите в редица музеи и галерии в страната.
Трябва ли да се увеличи субсидията за музеите в бюджета? Да. Но под условие.
Увеличаването на субсидията с коефициент над процента на инфлация е наливане на вода в пясъка. Увеличаването на субсидията с коефициент под процента на инфлация е предпоставка за посредственост дори в музеите, които традиционно работят добре. Увеличаването на субсидията с процента на инфлация е
симптоматично лечение, което да запази болния жив,
докато някой се сети да търси и лекува причината за болестта.
Начинът, по който държавата финансира музеите, е сбъркан - и респективно повече от същото ще доведе само до повече от същото, което за финансовия министър изглежда като "бърсане на прах", както сам той определи дейността на музеите. Ако приемем, че е прав, то общественият интерес предполага директно да лиши музеите от субсидия. Противното би било популизъм, а талантът на Асен Василев да изправи цяла една гилдия срещу себе си ме убеждава, че финансовият министър не е популист (поне по отношение на музеите). Ако греши в оценката си и е отговорен държавник, би следвало да изиска от културното министерство да направи харченето на пари за музеи ефективно, подчинено на целите и функциите им, вменени от закона, и отговарящо на обществения интерес.
Как се субсидират музеите?
Музеите се субсидират по два компонента – численост и застроена площ. Всеки музей се оценява на брой необходими служители, за да функционира, и всяка бройка през 2021 г. струваше на данъкоплатеца между 23 677 и 18 321 лева според вида на музея (общински, регионален, държавен). За да получават повече пари, музеите имат интерес да защитават нуждата от по-голям екип. По какъв критерий експертите в Министерството на културата решават на кой нуждата е по-значима, не е ясно и затова директорите на музеи гледат да поддържат добри отношение с експертите в министерството.
Закритите площи се оценяват в категории. За 2021 г. те изглеждаха така:
Парите за закрити площи обичайно не покриват реалния разход на музеите – с колко не достигат, зависи от експлоатацията и нивото на енергийна ефективност. За ориентир в Музея на хумора и сатирата субсидията за закрити площи през 2021-ва е покрила едва 42% от годишния разход за издръжка.
Защо моделът, по който се формира субсидията, е грешен?
Субсидията на калпак е социална, a не културна политика. Тя не е обвързана с цели, резултати и дейности. Не е обвързана със задачите, вменени на музеите по закон, а именно: “издирване, изучаване, опазване и представяне на културни ценности, природни образци и антропологични останки с познавателна, образователна и естетическа цел” (Закон за културното наследство, чл. 24.). Субсидията на калпак не стимулира развитие и не изпълнява културна политика. Не прави разлика между добри музеи и слаби музеи. Къде попада даден музей в дилемата „можем да работим, а можем и да не работим”, е основно в ръцете на директора и екипа. И както обикновено, онези, които искат да работят, не просто не са подкрепени, а биват наказани за инициативност.
Издирването, изучаването, опазването и представянето на културни ценности струва пари. Пак според закона културните ценности са обществено достояние и се ползват със закрила от държавни и общински органи в интерес на гражданите на Република България (чл. 2, ал. 2.). Тоест бърсането на прах е дейност от обществен интерес, осигуряваща право на достъп на гражданите на републиката, въпреки че начинът на финансиране на музеите не отразява никак този факт. Ако разделим грубо работата на музеите в две направления, те са управление на фонда, или на по-популярен език – колекцията му, и работа с публика. Грижата за колекцията включва придобиване на нови ценности или отпадане на ценности от фонда, проучване, дигитализация, публикуване, консервация, реставрация, осигуряване на безопасна среда, предоставяне/заемане за изложби, вкл. транспорт и застраховки. От културна гледна точка ценностите са актив, от управленска гледна точка грижата за тях генерира сериозни разходи. Добре управляваните музеи успяват срещу тези разходи да реализират приходи – финансови, но също така и под формата на културен капитал.
Какъв е ангажиментът на музея спрямо обществото? Образователен, естетически и като на всяка културна институция – да ни помага да откриваме смисъл. Музеят прави изложби, организира програми от събития към тях (лекции, прожекции, дискусии, ателиета), поддържа дигитално присъствие, публикува издания. Работата му е насочена към различни възрастови и социални групи, а често и към конкретни общности – местни, професионални, маргинализирани.
Защо никой не иска реформа?
Сегашният модел на финансиране на музеите не прави разлика между добри и лоши музеи. Добрите са се научили да го използват в своя полза. Слабите необезпокоявано си получават заплатите за нищоправене. Когато нещо работи, не го пипаш. Добрите в една система са по-малко и нямат никаква причина да си отварят работа и врагове и да инициират реформа, макар и дългосрочно да е в тяхна полза. Както се казва – нямала си баба работа, та си взела козичка. А Министерството на културата няма волята, човешкия ресурс и експертния потенциал да си създава излишни ядове.
Да, но покрай пандемията моделът спря да работи дори за тези, които му бяхме хванали цаката. Държавата се грижеше за заплатите, а директорът и екипът се грижеха да намират пари за дейност. Основно през проекти и от собствени приходи – от билетчета, от продажбите на сувенирните си магазини, от отдаване на площи под наем. Ето това за повечето музеи през последните две години се счупи – заради многократните затваряния и намалялата публика.
За да запълни тази дупка, Сдружението на българските музеи поиска увеличение на субсидията в бюджет 2022 с 50%. Не ги получи. Успя да излобира едни 12 милиона отгоре. Но, оказа се, министър Василев не обича музеи и настоя тези пари да не отидат в музеите, а в бюджета на Министерството на културата. А в бюджета на Министерството на културата са само държавните музеи – останалите са в бюджетите на общините. Сега съдбата на тези обещани 12 милиона остава неясна.
Как се управлява промяната?
Ефективното управление на промяната се прави през проекти, не през оперативен мениджмънт. Съпротивата срещу промяната е толкова голяма, че всяка една система се мобилизира максимално, за да запази статуквото. Отличните аргументи в полза на този подход дава Антонио Нието Родригез в книгата си The Project Economy has Arrived, както и с гостуването си в подкаста Ideacast на Harvard Business Review.
Ако приемем, че е редно държавата да субсидира музеите именно за дейностите, които им вменява, добрият начин да излезе от сегашната задънена улица е през комбинация от леко завишена субсидия, която да поддържа командното дишане, и проектно финансиране, което да даде поле на онези, които искат, могат и знаят как. А после свършеното в пилотни проекти постепенно да се трансформира в изискване към оперативния мениджмънт на всички останали. Очертаващият се като мегаструктура Национален фонд "Култура" съвсем спокойно би могъл да поеме администрирането на такива пилотни програми.
Каква е ползата от работещи музеи?
Музеите имат образователна роля, поддържат местната идентичност, вдъхновяват и раждат идеи, създават социална кохезия, генерират туристически поток, подкрепят развитието на талант в изкуството и науката. Музеите развиват креативност и критичност. Музеите се ангажират с важни и актуални проблеми в областта на екологията, социалната сфера, човешките права и прочее. Работещият музей е едно въртящо се зъбно колелце, което генерира културен, социален и икономически капитал. Очевидно общественият интерес е музеите да заработят добре. Те така или иначе струват пари на данъкоплатеца.
Не искам да се връщам във времена, в които културата имаше пропагандна роля, но нека не си затваряме очите пред очевидното – музеите са изключително важен глас в обществения дискурс. Преди месец музеите и галериите бяха запитани за работата си с артисти и организации от Северна Македония. След време ще ни питат за приноса ни по Зелената сделка.
Трябва ли да се закриват/окрупняват музеи?
Вероятно при изследване случай по случай икономическата и културно-мениджърската логика биха показали, че в определени случаи това е смислено. Но не заради аргумента, че има повтарящи се експонати, който беше изтъкнат от Тошко Йорданов. Два експоната с формална прилика в Кърджали и в град Елена вероятно разказват съвсем различни истории (ако, разбира се, има куратори, които могат да ги накарат да проговорят).
По-добре късно
Увеличаването на субсидията за музеите е необходимо. Но не за да не протестират музейните работници. Ако българските държавници разбират смисъла на музеите, то държавната субсидия не просто ще се увеличи, а ще се преструктурира.
-----
Маргарита Доровска е куратор и директор на Музея на хумора и сатирата в Габрово. Завършила е културология в Софийския университет и куриране на съвременно изкуство в Кралския колеж в Лондон. През 2021 г. Музеят е посетен от 31 296 души, а държавната субсидия, която получава, е 51% от общата приходна част на бюджета му. Музеят организира и Габровското биенале на хумора и сатирата в изкуството, което тази година е на тема екология и е със заглавие "Икономия на средствата".
