„Рапсодия“, Мичъл Джеймс Каплан
превод Анелия Николова, издателство „Плеяда“
Да се разкаже историята на САЩ между двете световни войни през призмата на музиката, е отлична идея, която Мичъл Джеймс Каплан е осъществил по забележително информативен и увлекателен начин. Да бъдем по-прецизни: това е историята на Ню Йорк през тези близо три десетилетия на сривове и подеми както в културата, така и в икономическия и социалния живот на мегаполиса. И ако мястото е ограничено до територията на града, то обществените прослойки са пъстри и опират във всякакви крайности. На сцената на действието в „Рапсодия“ се срещат и танцуват заедно негри от Харлем и евреи мултимилиардери, кметът на Ню Йорк споделя пиянски откровения с проститутка на маса в Котън клъб, класически музиканти и виртуози на джаза се учат едни от други в изблици на взаимно възхищение и в остро съперничество за парите на меценатите.
Катрин Уорбърг е блестяща съпруга. Въпреки по-скромния си произход, тя е истинско бижу – красива, предана, отдадена на музиката. Съпругът й Джими е наследник на Уорбърг, една от трите или четирите най-могъщи фамилии, които определят политиката на САЩ. Срещат се, когато са съвсем млади, и залагат надеждите си един на друг. Взаимно се окуражават в амбициите за артистична изява – той би искал да пише стихове в духа на Кийтс, а тя е посветила детството и младостта си на овладяването на пианото. Движат се в най-бляскави среди, постоянно са в компанията на най-актуалните творци, а бизнесът на Джими става толкова могъщ, че дори Голямата депресия издига „неговия балон с горещ въздух“ на още по-високо. Идеализмът им се поизчерпва, но те и двамата не стават цинични. Трите им дъщери растат под грижите на бавачки и възпитатели.
Но дори да имаш всичко, пак нещо ще ти липсва.
Катрин Уорбърг среща Джордж Гершуин и това променя всичко. Той я нарича Кей Суифт и отваря пред нея вратите на друг, творчески живот, в който несигурността е неизменна част от любовта, дори и най-смелият артистичен жест е само стъпало към следващо, още по-невероятно ниво; мечтите са, за да се осъществяват, а забранените територии за изява стават достъпни. Кей става първата жена, която създава хитов мюзикъл, поставен на Бродуей, написва музиката за първия балетен спектакъл на Джордж Баланчин в Америка, и е първата жена, композирала за Рейдио Сити Мюзик Хол. Със своята звездна кариера тя отваря вратите за всички жени творци, които ще я последват в годините – и които, въпреки че времената стават все по-прогресивни в това отношение, и до ден днешен никак не са много.
Личните и творческите отношения между Кей Суифт и Джордж Гершуин не се развиват праволинейно и никак не са лесни. И двамата имат своите обвързаности и отговорности, преживени травми и амбиции, които не им позволяват да бъдат напълно всеотдайни. Това е една дълга и трепетна любовна история, в която двамата не могат да живеят нито заедно, нито отделно един от друг. Преживяват периоди на пълно сливане, в които се допълват и си помагат, като всеки черпи вдъхновение от другия, но и всеки от тях открива своя ярък стил и доразвива идеите си. Мятат се и в дълги периоди на отдалечаване, връзки с други хора (и то какви хора! Сред завоеванията на Гершуин за кратко е например самата Полет Годар.)
Във времена, в които психоанализата добива популярност и възгледите на Фройд се приемат за модел за разбиране на личния и семейния живот, Кей и Джими проявяват забележително свободомислие, като успяват да удържат връзката си и да запазят добри взаимоотношения; дори да работят заедно по написването на редица песни и цели мюзикъли, в които тя създава музиката, а той – стиховете за песните.
Особено важна и страховито актуална е темата за зараждащия се тогава национал-социализъм и за обществото, в което хер Хитлер „не е болестта, а само неин симптом“.
Наблюденията и разсъжденията за стила, музиката и изкуството изобщо, за социалните движения в САЩ и в Европа, за войната и мира, за мисията на твореца, за самата любов – всичко това превръща художествената биография на Катрин Уорбърг в сериозен и задълбочен роман, който заслужава вниманието не само на любителите на джаза, а и изобщо на добрата литература.
