Трима приятели говорят и спорят за изкуство, но то е просто повод да изяснят отдавнашните си отношения, да си кажат без филтри какво мислят един за друг и от какво са недоволни. Българската театрална публика отдавна е в течение на само привидно „художествената“ дискусия в пиесата „Арт“ на Ясмина Реза – според вестник Le Monde най-поставяното съвременно френско драматургично произведение в света. У нас творбата е играна най-напред в МГТ „Зад канала“ с Атанас Атанасов, Владимир Пенев и Иван Петрушинов в ролите под режисурата на проф. Пламен Марков, а няколко години по-късно – и в Сатирата в прочита на Антон Угринов със Захари Бахаров, Юлиан Вергов и Владо Карамазов под тогавашното им звездно лого „Трите мечки“. Сега ситуацията се преражда в Младежкия театър с подобаващо млад екип: актьорите Петър Петров-Перо, Георги Гоцин и Кирил Недков зареждат с мощна нова енергия и превръщат в същински експлозив прастария разговор защо постепенно се превръщаме в сърдити (вече не толкова) млади хора, изменили на идеала за безусловното приятелство и толерантността един към друг. Режисьор на спектакъла е Владислав Стоименов, който е и актьор, и носител на наградата „Златна роза 2022“ за водеща мъжка роля за превъплъщението си във филма на Валери Йорданов „Шекспир като улично куче“.
Серж (Перо) е лекар, който печели добре, и си е купил безбожно скъпа картина за 200 000 евро. Проблемът е, че само той „вижда“ нещо в нея: платното е съвсем бяло с дискретни бели диагонални линии, забелязващи се под точната светлина в определен час на деня. За Марк (Гоцин), инженер в оръжейния бранш, апологет на точните науки и конкретните материални стойности, картината е „боклук“. След като не могат да постигнат консенсус в художествените си оценки, и двамата се опитват да спечелят на своя страна Иван (Недков), човек на компромиса, далеч от представите за преуспял в житейския си проект – обикновен продавач в магазин за канцеларски материали, комуто предстои да се ожени по сметка.
Ироничният диалог, накъсван само в редки моменти от реплики встрани, изречени сякаш на себе си и отбелязвани със смяна в осветлението, преминава в скандал с приливи и отливи – поредни словесни атаки методично наливат масло в огъня на конфликта и го издигат до нови висоти. Разговорът за традиционното и авангардното изкуство, за това как се котира художникът Антриоз, бързо ескалира в диспут за житейския избор, в който всеки критикува житейските избори на другите. Ще прозвучат куп обвинения – кой е станал безогледен диктатор в приятелската компания, нетърпящ чуждо мнение; кой се стреми към снобските среди, за да се покаже като нещо повече от другите; кой е паднал под чехъла на жена си, още преди да е сключил брак; кому пък съпругата е грозна, груба и досадна… Изглежда обаче, сериозната тема, която пали агресията у тримата млади мъже, е разочарованието от предадената идея за общност, поради което пътищата им може и да се разделят след едни безгрижни 15 години заедно.
Постигнато ли е помирение, или конфликтът остава неразрешен, когато Серж, Марк и Иван все пак се отправят към заветната вечеря навън? Ясмина Реза е оставила финала на пиесата отворен, не го „затваря“ и спектакълът на Владислав Стоименов. Визуалната прилика (навярно съзнателно търсена от режисьора) между тримата относително непознати актьори и сходният им експанзивен начин на игра прави героите малко трудни за индивидуализиране, но пък може би и подсказва, че не сме чак толкова различни, че никое противоречие не е непреодолимо, ако имаме общо минало, взаимно уважение и желание за диалог. Приятелството е изкуство.
Черно-бялата сценография, в която 3 различни картини се сменят, за да обозначат териториите на отделните персонажи, е на Ванина Цандева, а музиката е създадена от един от най-изявените ни театрални композитори в последните години – Калин Николов. Пиесата – носител на наградите „Моиер“, „Тони“, „Лорънс Оливие“ и редица други, е преведена от Красимир Мирчев. Следващите представления на „Арт“ в камерната зала на Младежкия театър са на 21 февруари, 2 и 15 март.
