Джесика Ланг снима само в черно-бяло, на 35-милиметрова лента като през 60-те и 70-те – никога цифрово, и не изрязва кадъра – оставя го такъв, какъвто го е уловила. „Може би защото се уча бавно, а това вече съм го усвоила“, пошегува се звездата от култовите филми „Франсис“, "Ах, този джаз!" и „Пощальонът винаги звъни два пъти“ по време на разговор с български почитатели и медии в балната зала на Двореца. Снощи в рамките на 16-ото издание на платформата „Майстори на фотографията“ в Националната галерия бе открита нейна ретроспективна изложба, съдържаща близо 120 черно-бели снимки от почти 25-годишната й кариера зад обектива. На тях са обикновените хора на Америка в мигове на работа или почивка, деца с озарени или уплашени очи, сърне, полегнало на заснежена магистрала, водещи в неизвестното жп релси, циркови артисти, призрачни гробища, недовършени строежи, заведения – празни или с танцуващи посетители, запустели места и изоставени сгради, излъчващи непреднамерен декаданс… И още, и още сюжети, които не могат да се разкажат, а да се видят и почувстват…
Кураторът и галерист Хауърд Грийнбърг бе нещо като модератор на разговора и също в духа на шегата отбеляза, че току-що е измислил въпросите към Джесика, тя не ги знае и съответно не се е подготвила. След което съвсем „неочаквано“ я запита как фотографията е навлязла в живота й. Двукратната носителка на награда „Оскар“ – изящна в простотата на тъмния си костюм и с леко притеснена усмивка, може би нетипична за холивудска дива от такава величина, обясни, че като 18-годишна искала да стане визуален артист и да учи живопис в Университета на Минесота, но някакви точки не й стигнали за целта и записала фотография. В това голямата актриса вижда днес пръста на съдбата, който много по-късно променя живота й.
В университета Джесика Ланг се запознава с талантливи млади фотографи и поема с тях на първото си фотографско пътуване – в Испания, за да снимат филм за циганите и фламенкото. Скоро след това обаче тя се насочва към актьорската професия и камерата и фотоапаратът остават на заден план. Чак след години, когато съпругът й – актьорът и известен драматург Сам Шепърд, й донася подарък фотоапарат „Лайка“ от Германия, на Джесика й става навик да го носи навсякъде със себе си. Идеята й е да документира порастването на децата си и тогава все още не се смята за фотограф, макар да има отношение към това изкуство и солидна колекция от работи на Питър Хенри Емерсон, Йозеф Куделка и други майстори на обектива от различни периоди.
За повратен момент, в който е осъзнала, че това, което прави с фотоапарата, може би е значимо, а не просто снимки за спомен, Ланг определи пребиваването си в Мексико – страна, която много обича и намира по някакъв начин за магична. Там за пръв път си обзавежда тъмна стаичка и започва сама да проявява лентите си. „Това отвори цял нов свят пред мен“, сподели звездата от екрана и сцената. Следват пътувания до Етиопия, Сърбия, из САЩ и опитът й на „новопокръстена“ във фотографията расте…
За нея свещенодействието зад обектива е контрапункт на киното и театъра, които са колективни изкуства, често френетични, докато фотографията й осигурява онези тишина и вглъбяване, в които може по-спокойно да се вслуша във вътрешния си глас. Мнозина смятат, че в кадрите на Ланг сякаш има някакъв особен вид самота или „събраност“ в себе си. Тя обясни, че всъщност по-скоро са коментар на самотата на този, когото снима. „Вярвам, че те са емоционален отговор на това, което виждам“, каза именитата актриса фотограф. И допълни, че и персонажите й във филмите или на сцената често също преживяват самота.
На въпроса дали изложбата в България е отворила по нов начин очите й за онова, което прави, Джесика Ланг отговори, че се е оказала интересен опит, откровение, което й е помогнало да види работите си от различни периоди в единна цялост. Някои от включените снимки са отпреди почти четвърт век, други – от периода на Covid-19 и след него. По време на коронавирусната пандемия Ню Йорк е в ступор, всичко е затворено и няма къде да се ходи. Тогава синът на актрисата я запознава с теорията на френския философ Ги Дебор за психо-географията – определени места, които подсъзнателно теглят човек към себе си. Предлага й да излезе от къщи и просто да се шляе без цел, накъдето я отведат стъпките й. И от тези разходки се раждат паметни фотоси.
Като посланик на добра воля на УНИЦЕФ и чувствителна личност с отворени сетива за болките на съвременния свят, Джесика Ланг е на мнение, че простото решение на всички проблеми е мирът. И още: „Трябва да преодоляваме разделенията. В САЩ сега разделението е безпрецедентно и безнадеждно, а политиката постоянно се проваля в това. Неравенствата в света се увеличават – а трябва да се опитаме да постигнем някакво икономическо и социално равенство“, убедена е тя.
Холивудската актриса призна, че не е имала време да се разходи с фотоапарата из софийските улици, затова все още не е заснела нито кадър в България, но голямото й откритие са хората тук – мили, слънчеви и добронамерени. Такива, за наша чест, ни е видяла Джесика Ланг и аудиторията не я опроверга – макар звездата да не остана за селфита и раздаване на автографи, публиката, преизпълнила някогашната бална зала на Двореца, я изпрати с продължителни и искрени аплодисменти.
