„Сънувам на български” се нарича изложбата на младата документална фотографка Михаела Аройо, която ще бъде подредена след седмица в столичната галерия „Синтезис“. Откриването е на 30 юли от 19.00 ч. в присъствието на авторката и етнолога Галин Георгиев, а кадрите могат да бъдат разгледани до 24 септември. Куратори са Надежда Павлова и Никола Михов.
Това е първото цялостно представяне на дългосрочния фотографски проект на Аройо, посветен на бесарабските българи в Молдова и Украйна, който през 2023 г. бе финалист за наградата на Magnum Foundation Inge Morath. Авторката документира културата и изследва идентичността на българската диаспора в Бесарабия с акцент върху историята на региона. В продължение на 5 години тя посещава над 60 населени места с преобладаващо българско население. По време на 14-те си пътувания снима традициите и ежедневието на хората, създава приятелства. Паралелно с това записва аудио интервюта, песни и стихотворения с членове на общността, които стават основа на звуковата среда, създадена специално за фотоизложбата от журналиста Светослав Тодоров. Включен е и текстът „Бесарабският фронт“ на писателя и журналист Димитър Кенаров.
Михаела споделя: „Когато за първи път посетих Бесарабия през 2019 г. не знаех почти нищо за нашата диаспора там. Всъщност, тъкмо това ме отведе в един горещ юлски ден на събора „Есть контакт” в село Стояновка в Молдова – ежегодна среща на българските младежи от региона. На влизане в селото спрях колата пред една къща по прашния черен път и на развален руски попитах бабата отпред къде е съборът, а тя изненадващо ми отговори: „Говори на български, бе!”.
На път за там Михаела е прекосила две граници, а се чувства като у дома си, толкова топло я приемат. За това допринасят разговорите на български, познатите манджи, неизбежната „Бяла роза”, както и някои позабравени попфолк хитове от 90-те. Престоят продължава само денонощие, но неочаквано се превръща в начало на дългосрочен фотографски проект.
През 2021 г. фотографката отново е на събора „Есть контакт“, но този път в село Чушмелий, Украйна, където се запознава със своята връстница Дана Митанова. „Разказа ми, че бесарабските българи използват поне три езика в ежедневието си: родния – български, държавния – украински или молдовски, и общия за всички в този мултиетнически регион – руски. Тогава на какъв език мислиш?, попитах. „Не знам на какъв език мисля, но сънувам на български“.
Десетки хиляди наши сънародници мигрират от българските земи към Бесарабия след руско-турските войни от 1806-1812 г. и 1828-1829 г., за да се спасят от османските набези. Макар по-често да споменаваме Бесарабия покрай войната в Украйна, малцина са онези, за които тя е нещо повече от име. Етимологията на топонима е спорна. Румънските историци смятат, че името произлиза от влашката княжеска династия Басараб, а руските – от племето беси, населявало тези земи в древността. Бесарабия официално започва да обозначава географския регион между Черно море и реките Дунав, Днестър и Прут след Букурещкия договор от 1812 г., когато Руската империя отнема териториите от васалното на Османската империя по онова време княжество Молдова.
Бурният ход на историческите събития превръща Бесарабия в разменна монета в мирните договори на всички по-големи европейски войни през XIX и XX век. Понякога три поредни поколения се раждат в различна държава, макар и в същата къща. След Втората световна война целият регион попада под съветска власт. Разпадът на СССР поставя нова граница и разделя Бесарабия между Молдова и Украйна.
Днес в двете държави живеят общо между 250 000 и 300 000 души, самоопределящи се като българи, сред които са бесарабските, таврийските, одеските и олшанските българи. Както и в много други постсъветски пространства, икономическият разпад през 90-те оставя дълбоки белези, а носталгията по Съветския съюз е осезаема дори след началото на руската инвазия в Украйна. Хората мигрират към по-големите градове или в чужбина, но тези, които остават, гордо съхраняват традициите на предците си и чувстват специална връзка с родния край.
До момента проектът на Михаела Аройо е представян в Болград, Украйна (2021), в селата Тенево и Голица, България (2021), в изложби на фондация „Аморфа“ в ателие „Пластелин“, София, и ЖП гара Варнa (2022), в групова изложба „На/родна земя“ в Пловдив (2022), както и като част от инициативата Square Mile на The VII Foundation в Арл, Франция.
Сред финалните акценти в изложбата са разговор на тема „Бесарабските българи“ с участието на Галин Георгиев, Димитър Кенаров и авторката на 18 септември от 18.30 ч., както и тур в изложбата с Михаела Аройо на 24 септември от 18.30 ч.
Михаела Аройо е родена през 1993 г. във Варна. Започва като стажант във вестник „Труд“, а през 2017-2018 г. е щатен фоторепортер в агенция „Булфото“. От 2020 г. работи на свободна практика и изследва теми като културна идентичност, история, фолклор и околна среда. Има бакалавърска степен по фотография от НБУ, участвала е във фотографски работилници със Стратос Калафатис (2022), Ванеса Уиншип и Джордж Георгиу (2023). Нейни фотографии са публикувани в The New Yorker, National Geographic и Die Zeit. През 2023 г. печели наградата на The Everyday Projects – субсидия в подкрепа на работата й по проекта за бесарабските българи. Изложбата „Сънувам на български“ е частично финансирана по програми “Творчески инициативи” и “Творчески стипендии” на НФК.
