Галерия „Синтезис“ и Френският институт в България представят изложбата The Heavens на Паоло Уудс и Габриеле Галимберти, чиято премиера е на фестивала Les Rencontres d`Arles през 2015 г. и оттогава гостува на множество музеи и фестивали. Откриването в галерията на бул. „Васил Левски“ 57 е на 18 април, четвъртък, от 18.30 ч. в присъствието на единия от авторите – Паоло Уудс. Фотографиите ще могат да бъдат разгледани до 15 юни. Куратори са Надежда Павлова и Никола Михов.
The Heavens е мащабен артистичен проект с критичен поглед към офшорните зони, който съчетава дългосрочно журналистическо разследване, фотография, финансови анализи и инфографики. Офшорните зони тихомълком превземат целия свят. Повече от половината световна търговия преминава през тях. Нарастващият брой статии и доклади по тази сложна тема обикновено са илюстрирани със снимки на тропически плажове с палми. Така ли изглеждат наистина данъчните убежища?
В продължение на повече от две години Паоло Уудс и Габриеле Галимберти посещават тринайсет офшорни центъра, олицетворение на укриване на данъци, секретност, офшорно банкиране и екстремно богатство, като авторите се ръководят от стремежа си да придадат фотографски образ на тази по-скоро „безплътна“ тема. От американския щат Делауеър до британския остров Джърси, от Британските Вирджински острови до Лондонското сити, от Панама до Хонконг и Сингапур, двамата фотографи ни разкриват един рядко виждан потаен свят, който силно се различава от нашите представи за него.
Паоло и Габриеле заимстват фотографските тропи и езика на света, който разследват. Те дори регистрират собствена компания с името на проекта The Heavens в Делауеър, където срещу ниска такса и без допълнителни документи всеки може да учреди дружество с ограничена отговорност за по-малко от 20 минути. Седалището на The Heavens е в същия невзрачен офис в Делауеър, където се помещават и Apple, Bank of America, Coca-Cola, General Electric, Google, Walmart и 285 000 други компании.
Според приблизителни изчисления към 2015 г. в офшорните зони по света се укриват около 32 трилиона долара. Тази сума е около десет пъти по-голяма от брутния вътрешен продукт на Германия. Данъчните убежища не са ексцентрична тропическа екзотика, а основен инструмент в структурата на глобализираната икономика. Те спомагат физически лица и фирми да заобиколят финансови регулации и да намалят данъчните си задължения. Проектът The Heavens поставя фундаментални морални въпроси относно взаимоотношенията между публичното и частното, между държавите и корпорациите и между имащите и нямащите.
„Това е изключително важна тема, защото е глобален феномен, който засяга всеки един от нас. Пенсионният ви план, банковата ви сметка, фирмата, от която купувате автомобила си вероятно използват офшорни зони за оптимизация на своите данъчни задължения. Не бива да забравяме, че голяма част от това, което се случва в данъчния рай, е напълно законно. Може да не е морално, но е напълно законно. Въпреки че е законно, когато се опитате да потърсите личен контакт с тези хора, много от тях ще ви откажат и няма да поискат да говорят с вас като представител на пресата. Работил съм като военен фотограф в Афганистан и Ирак. Повече от пет години снимах в Иран. Работил съм и с китайците в Африка, които са меко казано резервирани към медиите, но това е най-трудната тема, върху която съм работил досега“, споделя Паоло Уудс.
„Данъчните убежища са място, където можете да вложите богатството си, за да избегнете финансовите правила на своята държава… Не е задължително да преместите богатството си в данъчния рай. Обикновено е достатъчно правната структура, която е собственик на това имущество, да се намира в данъчния рай – това може да е фиктивна компания, тръст или нещо друго. Самият актив, вашата собственост, може да е каквото и да е, може да се намира където и да е. Може да е картина, частен самолет, швейцарска банкова сметка или дом в луксозен квартал на Лондон“, обяснява британският журналист и писател Никълъс Шаксън в есето си The Great Escape („Голямото бягство“). Често използваните термини данъчен оазис, фискален рай, убежище целят да предизвикват позитивни емоции у хората. Моралните проблеми остават на
преценката на тяхната съвест…
Паоло Уудс е роден през 1970 г. в Хага, Нидерландия. Израснал е в Италия, живял е в Париж, Лондон, Хаити и Кот д'Ивоар. Преди да се посвети на документалната фотография управлява собствена фотографска галерия и лаборатория. Работата му е фокусирана върху дългосрочни проекти, които съчетават фотография и журналистически разследвания. Носител е на множество награди, сред които две отличия от World Press Photos. Издал е осем фотокниги. Проектите на Паоло са публикувани в престижни международни издания като Ню Йорк Таймс, Льо Монд и Гардиън. Представя самостоятелни изложби във Франция, САЩ, Италия, Швейцария, Китай, Испания, Германия, Нидерландия и Хаити и участва в множество групови изложби по целия свят. Негови фотографии са част от обществени и частни колекции, сред които Musee de l'Elysée, Френската национална библиотека, колекцията на шейх Сауд Ал-Тани и The Michalski collection. Той е съосновател на Riverboom – колектив и издателство, което изследва границите на фотографския език.
Габриеле Галимберти е роден през 1977 г. във Вал ди Киана, Италия. Работи като комерсиален фотограф преди да се присъедини към артистичния колектив Riverboom и да се насочи към документалната фотография. През последните години работи по дългосрочни проекти, някои от които са издадени като фотокниги. Той разказва истории чрез портрети на хора от целия свят, подчертавайки особеностите и различията помежду им, нещата, с които се гордеят, и вещите, с които се обграждат. Социалните медии играят основна роля в проучванията му, като спомагат тези истории да бъдат открити, създадени и споделени с публиката. Последният му проект The Ameriguns, който разглежда дълбоката връзка между американците и техните оръжия, печели първа награда в категория портрети на World Press Photos през 2021 г. В момента Габриеле пътува и работи по лични проекти, както и за международни списания и вестници като The Sunday Times, Stern, Geo, Le Monde, La Repubblica и Marie Claire. От 2016 г. насам е фотограф на National Geographic и редовно работи за списанието.
