Провокативен, смущаващ, объркващо еклектичен спектакъл е "Елементарните частици" на режисьора Крис Шарков, реализиран по негова драматизация на едноименния роман от френския писател Мишел Уелбек. Наука, научна фантастика, религия, политика спорят с човешката психология, формулирайки едно недалечно бъдеще, в което новият хомо сапиенс ще бъде съвършен, опериран от своите "уязвимости" като любов, депресия, фобии, смърт. Но дали ще бъде по-щастлив и ще ли е в състояние да поддържа критерий за щастие?!...

Спектакълът на камерна сцена в Народния театър "Иван Вазов" започва и завършва като социална антиутопия, ситуирана през 2029 година, когато Мишел, световноизвестен учен биолог, открива, че генна мутация може да превърне живия човешки организъм в друг вид организъм от нов порядък, който да се размножава чрез клониране. Това прави пола безсмислен и ненужен, а индивида – на практика безсмъртен.

Между началото и края обаче плът на представлението дават личните, психологически убедителни истории на Мишел и неговия полубрат Брюно – актьорите Димитър Николов и Мартин Димитров (поради целенасочен избор, по случайност или режисьорска инерция спектакълът повтаря братския тандем на Димитър и Мартин от дебютния филм на Галин Стоев "Безкрайната градина"). Две драматични, дори трагични истории – ретроспектива на детството на героите от 60-те и 70-те (хипи комуните и децата на цветята) през първите им емоционални погроми като младежи до загубата на способност за любов или на самата любов вече като зрели хора.

Превръщането на белетристиката на Уелбек в театър е предопределило малко моменти на действителен диалог, героите произнасят авторовото слово, говорейки за себе си ту в първо, ту в трето лице, отчуждени дори от себе си, "преразказвайки" романа, пътищата им де факто рядко се пресичат.  

…Като юноша Мишел (вглъбен Димитър Николов, сякаш героят му отсега знае, че ще има да променя човешкия род) е увлечен по своята съседка Анабел (свежа, кокетна и закачлива Жаклин Даскалова), но неговата нерешителност бързо я превръща в плячка на някакъв рокпевец при бленуваното им пътешествие до Америка (стилизираното дефлориране на Анабел е една от сцените шедьоври в спектакъла). Ще минат цели 25 години, докато съдбата ги срещне пак, за да си дадат втори шанс. Ала ще бъде късно и за кратко. Успоредно с това Брюно (експанзивен, но и изненадващо деликатен Мартин Димитров) пък е жертва на тормоз от съученици, по-късно има проблем в отношенията с нежния пол и освен това се оказва, че не може да пробие като писател. В едно от заведенията за психологическа рехабилитация, където кърпят самочувствието на злополучния учител по литература, в неочаквана еротична игра той се запознава с Кристиан – героинята на Теодора Духовникова. Актрисата е овладяна и магнетична в крехката същност на своята героиня – жена, прехвърлила младостта, изоставена от съпруга си и с проблемен син. С нея Брюно за пръв път ще усети човешка топлота, ще й даде удоволствие, но също ще бъде за кратко.

Човешкият "бекграунд" може би е тласък за откритието. Защото нима нашият съвременник – интелигентният индивид в модерното общество, е щастлив със злото в него, с фаталните разминавания и разделите, с отчуждението и страха да обича, с фиксацията в секса, с болестите, кодирани в гените или удрящи привидно без всякаква логика и причина, със смъртта?! Въпрос с отговор в бъдеще време е обаче как биха му се отразили изкуствено култивираното генно съвършенство, липсата на емоция, безсмъртието… По автор човешкият род е единственият, който доброволно съдейства за унищожението си.

Сценографията на Никола Тороманов-Фичо е ярка и еклектична, преднамерено кичозна като самия спектакъл: седалки като разноцветни атоми или хапчета антидепресант; басейнче с пъстри пластмасови топки, неонови светлини, кино-екрани, плексигласови цилиндри, от които излизат три съвършени метализирани клонинги от близкото бъдеще (по съвместителство те са и в малките съпътстващи роли). Те са младите актриси Елена Иванова, Славена Зайкова и Дарина Радева (някои издания специално отбелязват, че последната е дъщеря на президента и има перфектно тяло). И трите са много добри като този лъскав и шумен антураж.

Спектакълът "Елементарните частици" на Крис Шарков по романа на Мишел Уелбек е многопластов, докосва различни струни в сърцето и ума, буди противоречиви усещания – интелектуална наслада, еротично любопитство, носталгия, потрес и истинско страдание, понякога обаче и насмешка, дори на моменти погнуса. Но не те оставя безразличен и на финала, ако се случи да си в подходящо настроение, току-виж си преживял катарзис…

Преводът е на Красимир Петров. Музиката в спектакъла е на Емилиян Гацов-Елби. Драматург на постановката е Майя Праматарова. Следващите представления са на 7 и 28 май и 14 юни.