Един от големите български режисьори се завръща на снимачната площадка след осемгодишна пауза. 78-годишният Георги Дюлгеров започна снимките на "Дядо Вълю" - продукция по книгата на Захари Стоянов "Записки по българските въстания". Филмът е продукция на БНТ и не е предвиден за разпространение на голям екран.
Очаква се да бъде завършен и излъчен по телевизията до края на годината. Първите кадри бяха заснети във вторник в къщата музей "Тодор Каблешков" в Копривщица. Дюлгеров е режисьор и сценарист на филма, оператор е Веселин Христов, а продуцент - Владимир Андреев. В ролята на предателя Вълю ще видим Ивайло Христов, партнират му актьорите Пламен Димов, Иван Николов, Цветан Алексиев, Джордж Арабаджийски, Красимир Доков и други. По "Записки по българските въстания" у нас е сниман досега само един филм - 13-сериен, отново телевизионен, от 1978 г. Режисьори са Веселин Бранев, Борислав Шаралиев и Мария Русева.
При Дюлгеров разказът се фокусира върху една част от мемоарите на З. Стоянов - събитията около убийството на Георги Бенковски. Захари Стоянов, заедно с чета приятели и конни жандарми, отиват да арестуват дядо Вълю – предателя на воеводата. Междувременно Захари се връща към спомените си за Бенковски, когото местните наричат "Хаджи Георги" - величието му като организатор и вдъхновител на Априлското възстание, отпадането му след разгрома на възстанието, прехода през Стара планина, бурята на 7 май, подслона при говедарите на следващия ден, преходът начело с Нею към кошарите на дядо Вълю. Именно при първата им среща у дядо Вълю възниква и импулсът да стане свободен човек, но той постепенно се променя. Бегълците са отведени от дядо Вълю до турска пусия, Бенковски е убит, само Захари се спасява. На лобното място на воеводата жандармите се гласят да арестуват стареца, но присъдата се отлага. Предателят е простен."Един филм за родната памет, но и за важността на прошката в живота ни", казва големият проф. Дюлгеров за новия си проект.
Георги Дюлгеров е автор на един от класическите исторически филми в българската кинематография - "Мера според мера", създаден по книгата на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". В трисерийният епос актьорите говорят на ениджевардарско наречие - така, както са говорели предците на режисьора - бежанци от Егейска Македония.
Дюлгеров е носител и на една от най-големите международни награди, с които е удостоявано нашето кино - "Сребърна мечка" за режисура на Берлинале 1978 г. за "Авантаж". В последните десетилетия Дюлгеров снима рядко. Последният му филм бе "Буферна зона" от 2014 г., като самият автор го бе обявил публично за "прощален".
