Режисьор: Тимофей Кулябин
Участват: Павел Поляков, Елена Жданова и други
При много сериозен интерес в края на миналата седмица в "Дом на киното" се състоя прожекцията на удостоената със специалната награда на журито "Златна маска" постановка "Онегин" от А. С. Пушкин. Тя е част от афиша на театър "Червен факел" - Новосибирск, Русия, и е сред най-играните през последните години спектакли на "вундеркинда" на новия руски театър, както наричат режисьора Тимофей Кулябин. Заглавието е включено в програмата на 13-ото издание на "Световен театър в София", което започна на 2 юни и приключва довечера.
Зрителите, гледали миналата година прожекцията на другата му пиеса - "Три сестри" от А.П. Чехов, са подготвени да разпознаят в персонажите от класическата творба свои съвременници. Или както казват от екипа, вместо да бъде "енциклопедия на живота в Русия", постановката ни прави съпричастни на тиха любовна история, звучаща актуално в XX век. Модерен е и битът на героите (лаптоп, микровълнова фурна), които четат "постнатото" в интернет и заснемат видеа. В никакъв случай обаче не са "тихи" вътрешните преживявания на героите, които, боравейки с различни средства, режисьорът се е постарал да онагледи като външно проявени. Епизодът в романа, когато Татяна пише писмо на Онегин, седнала облакътена на масата, "сама под кротката луна", в спектакъла е решен във високия емоционален регистър. Бурните й чувства не се ограничават с това просто да се излеят върху белия лист. Когато редовете свършват, заровена в купчина хартия, тя продължава трескаво да пише върху масата. После се блъска от стена в стена, а накрая, изгаряна от пламъка на любовта и страха от отхвърляне, нахлупва леген с вода на главата си. На другия полюс спрямо тази експресивна сцена е визията за втория женски персонаж - повърхностната, с лековато отношение към живота Олга. Показателно е, че тя е почти лишена от реплики, като всеки път, когато се очаква да каже нещо, от нея, като от някоя механична кукла, излиза единствено дразнещ, нескончаем кикот. Виталността на поета Ленски пък се изразява в това, че почти не стъпва по земята, а скача от стол на стол, както са разположени в редици по сцената, като че е постоянно в полет. В хода на цялото действие двамата с Онегин пишат с креда по стените, сякаш да противодействат - кой както може - на забравата и мисълта за човешката преходност. След нелепата смърт на Ленски героите от обкръжението му на свой ред "противодействат" на всяка следа, оставена от убилия го на дуел Онегин - този син на леността и разкоша. Появяват се с кофи с вода и бърсалки, с които измиват стените, "пречиствайки" мястото и заличавайки спомените от неговото присъствие.
Титани в ролите си са Павел Поляков, Сергей Богомолов, Виталий Гудков, Даря Емелянова, Валерия Кручинина и други.
