Новосибирският държавен театър „Червеният факел“ („Красный факел“) освободи от поста му директора Александър Кулябин – баща на известния режисьор Тимофей Кулябин, който се обяви открито срещу войната в Украйна. Самият Тимофей Кулябин поставя в този театър от 2007 г., а от 2015-а бе негов главен режисьор. Той напусна „Червеният факел“ и Русия в самото начало на така наречената от Кремъл „специална военна операция“. През декември 2022 г. новосибирският театър свали от афиша си спектаклите на Кулябин-младши, след като по-рано, през април, това бе направил Болшой театър в Москва.
Преди малко повече от месец Тимофей Кулябин постави своя модерна версия на „Нора“ по Ибсен в Народния театър „Иван Вазов“. На 16, 17 и 18 февруари е предвидено на първата ни сцена да гостува неговият спектакъл „В самотата на памуковите полета“ по Бернар-Мари Колтес, продукция на Дайлес театър в Рига с прочутия Джон Малкович в главната роля.
Вчера в обширно интервю за сайта medusa.io Кулябин разказа за решението си да не се връща в родината, коментира т.нар. отмяната на руската култура, която самата Русия извършва, сподели за предстоящите си ангажименти и начина, по който интерпретира класиците.
Режисьорът се спира на радикалната концепция на своя спектакъл „Три сестри“ (познат с екранната си версия и на българската публика), в който актьорите изцяло общуват на жестомимичен руски език (за зрителите има и субтитри). За него екипът на Кулябин е изучавал този език в продължение на 2 години. Той признава, че никъде по света не би могъл да прави подобни експерименти, освен в „Червеният факел“ – театър, изцяло ориентиран спрямо него и неговия метод на работа. Ограничения и цензура по отношение на него там не е имало. На въпроса дали на 24 февруари 2022 г. е осъзнал, че вече няма да е така, Кулябин отговаря: „На 24-ти беше трудно нещо да се разбере. Но мисля, че на 25-и или 26-и в мен сработи някакъв механизъм и тогава осъзнах: ако ще продължава така, никога няма да се върна в Русия“. Интендантът на пражкия театър, в който в онзи момент поставя, го вика в кабинета си и му казва, че трябва да направи изявление. Кулябин обяснява, че вече го е написал – заедно с целия си екип, и на 25-и е било публикувано в социалните мрежи. И му дава да го прочете, а театралният шеф се разплаква. „Той плачеше и казваше: „Разбирам, че след това ти няма да можеш да работиш в Русия, а аз те принуждавам да направиш морален избор къде да останеш“. Аз отговорих: „Това не е твой морален избор, не се натоварвай. Аз сам съм го направил“, разказва режисьорът. И добавя, че е бил наясно, че решението му ще се отрази и върху театър „Червения факел“, и върху отношението към родителите му в Русия – веднага или след време, но просто не е можел да замълчи.
„Има много по-страшни загуби от това името ти да бъде премахнато от афишите. Например, когато го няма твоя театър или твоя дом. В сравнение с катастрофата, която се случва сега в Украйна, за нищо не си струва да се съжалява“, смята Тимофей Кулябин. Режисьорът коментира, че баща му е уволнен заради неговите (на сина) изказвания, при това в момент, когато Кулябин-младши вече не е бил главен режисьор на „Червеният факел“, тоест вече не е бил служител на баща си в качеството му на директор и той не би могъл да носи никаква отговорност за него.
На въпроса дали се е сблъсквал с много обсъжданата в медиите тема за т.нар. отмяна на руската култура, Кулябин отговаря: „Сблъсквал съм се. Моите спектакли бяха свалени в Русия. Това се нарича отмяна на руската култура. Има една държава, която категорично отменя руската култура и тази държава е Русия. В Европа такова нещо не съм срещал“. Според него руския театър го чака падане на художественото равнище, а след това – застой, принудително поставяне на пиеси за Донбас, гастроли на фронта и т.н. „Русия не иска да бъде в бъдещето, тя дори не иска да бъде в настоящето – на нея й е много добре в миналото“, казва Тимофей Кулябин. И за финал обобщава: „Литературата не е отговорна за престъпленията, които вършат държавата или хората. Това е култура, тя никъде няма да отиде и няма да изчезне, няма да се разтвори, тя има огромно наследство. А фактът, че сега ще има връщане с десетилетия назад, е избор. Ясно е, че един човек е взел цялата страна за заложник. Но като заложник тя се чувства много комфортно…“.
БЪДЕЩЕ
В момента режисьорът възстановява оперния си спектакъл от 2017 г. „Риголето“ във Вупертал, Германия, като действието ще се развива в условна източноевропейска страна, а шутът Риголето е „пропагандист“, влиятелен човек, близък до силните на деня. Следващите постановки на 38-годишния Кулябин в Европа също по някакъв начин ще са свързани с темата за Русия и войната: „Макбет“ във Франкфурт и „Страх и мизерия в Третия райх“ в Талин. „Макбет“ е пиеса за един тиранин, за абсолютното зло, което убива всички, включително и децата“, категоричен е той.
Кулябин смята, че режисьорът е всъщност авторът в театъра. „Взимам Ибсен или Чехов, но не падам на колене пред тях, а гледам на пиесите им така, сякаш мой приятел ги е написал вчера. Много изучавам самия текст и цялата му иконография, която ми е нужна, точно за да се откажа от излишното уважение. В същото време се опитвам максимално да съхраня присъствието на автора. Това е толкова парадоксално: няма почитание, но лицето и ароматът на автора винаги се виждат и усещат при мен“, обяснява именитият режисьор.
