Пиесата на Ибсен „Нора, или куклен дом“, поставена в Народния театър от световноизвестния руски режисьор Тимофей Кулябин, е знаково събитие, доказващо нагледно как класиката може да е модерна, без да бъде изнасилвана. Кулябин, често наричан детето чудо на съвременния театър (едва 38-годишен, той има впечатляваща международна кариера), пренася родените през 1879 г. от перото на великия норвежки драматург герои в XXI век с един-единствен елегантен ход, който от някои може да бъде определен като хитър, от други – като банален, а от трети – като гениален. Режисьорът прехвърля почти целия диалог на пиесата, редуциран до възможно най-лаконични фрази, в чата на смартфоните на основните персонажи, чиито екрани се прожектират в едър план над сцената. Така през цялото време те общуват виртуално – с текстови, звукови или видео съобщения. Нещо съвсем обосновано и логично в днешния дигитализиран свят, нали? Или както простичко обясни драматургът на постановката Роман Павлович Должански в петъчната „Панорама“ по БНТ, Кулябин „разказва една стара история по нов начин, за да бъде интересно“.
Публиката е разположена на голямата сцена в Народния, а актьорите са отделени от нея с прозрачна стъклена стена. В много моменти ние не чуваме техния диалог, а само откъслечни думи от него и естествените звуци на средата – уличния шум в сладкарницата, в която се черпят Нора и трите й деца, или италиански евъргрийни, озвучаващи партито у Хелмер, нейния съпруг. Пространството е разделено на три части, които променят функциите си – спалня, фризьорски салон, фитнес, където главната героиня разучава хореографията, с която трябва да впечатли новите бизнес-партньори на съпруга си. Но и банята на дома, където Нора преживява психически срив при опасността невинната й финансова машинация, с която е осигурила средства за семейна почивка в чужбина, да бъде разкрита. Където става и обект на насилие от страна на ядосания Хелмер. Появява се и трапезария с бар-плот, където той се опитва да изглади отношенията им, след като разбира, че уволненият от него служител няма да го компрометира в банката, макар да е наясно, че съпругата му е фалшифицирала чек с подписа на баща си…
В повечето от сцените персонажите, дори най-главните, са само щрихирани, в други обаче разиграват детайлни психологически ситуации, в които избухва драматичният потенциал на Радина Кърджилова-Нора и Иван Юруков-Хелмер. Съвсем спомагателни, най-вече „виртуални“ функции имат Кристина – приятелката от ученическите години на Нора, и низвергнатият банков служител Крогстад (Ана Пападопулу и Дарин Ангелов). А образът на д-р Ран, тайно и дълбоко влюбен в Нора, в интерпретацията на Тимофей Кулябин изобщо липсва. От това обаче целостта на разказа не губи нищо.
Иначе и тук присъстват всички проблеми от „Нора“ от 1879 г., в която става дума за най-ранното пробуждане на женската независимост и достойнство, за бунта на първите жрици на еманципацията срещу буржоазните предразсъдъци и клишета. Днес, почти век и половина по-късно, те продължават да са evergreen, като непоправимата човешка природа, макар и модерно преоблечена: психологическото насилие над партньора, отчуждението в семейството, липсата на истински диалог, ниският праг на толерантност, абсолютизирането на кариерата за сметка на всичко останало, поставянето на съдбата на децата на карта заради родителски ежби и амбиции… В технологизирания свят на Кулябин те са още по-очевидни. В него Нора уведомява Хелмер „Напускам те!“ с текстово съобщение. Оттук нататък няма връщане. Защото телефонът може да бъде изключен.
В спектакъла участват още актьорите Илиана Коджабашева, Василена Винченцо, Надя Керанова, Жаклин Даскалова, Димитър Николов, Благовест Благоев, Зафир Раджаб. Сценографията и костюмите са на Олег Головко, хореографията – еманация на бунта на героинята, е на Анна Абалихина. „Нора“ ще се играе на 31 декември, 13, 14 и 15 януари, 2, 3 и 4 февруари.
Тимофей Кулябин е възпитаник на режисьорския факултет на ГИТИЗ в Москва от класа на Олег Кудряшов. От 2007 г. работи в Новосибирския академичен театър „Червения факел“, а през в 2015 г. го оглавява, като става най-младият главен режисьор в Русия. Създава постановки, в които предлага радикални съвременни интерпретации на класически текстове на Пушкин, Гогол, Чехов, Шилер, Ибсен, Горки, Кафка. Поставя и в редица драматични театри в Европа: Рига, Мюнхен, Цюрих, Берлин… Поради откритото несъгласие с политиката на Москва и антивоенната си позиция относно нахлуването в Украйна Кулябин се разделя с театър „Червения факел“ и напуска Русия, а всички негови спектакли, планирани за следващите години там, са отменени. Предстоят му постановките на „Страх и мизерия в Третия райх“ от Бертолт Брехт (Драматичен театър Талин, Естония) и „Макбет“ от Уилям Шекспир (Драматичен театър Франкфурт, Германия).
