Голямата година на Пловдив и италианския град Матера като европейски столици на културата приключи. Започват равносметките - какво предстои; как ще се развие натрупаната енергия?
Инициативата ЕСК е част от културната политика на ЕС. Подходът при избор на "столица" се променя във времето, като след 1985 г. титлата преминава от световни центрове като Атина, Берлин или Париж към по-малко популярни селища, които обаче винаги се отличават със своята история и архитектура и имат принос за европейското културно разнообразие. При избора водеща е програмата, с която кандидатства градът, като важни опорни точки в нея са европейското измерение, въвличането на местната общност и дългосрочното развитие. Титлата ЕСК е отлична възможност за имиджовата трансформация на един град чрез културата. Дали това ще се случи, зависи от организаторите, от подкрепата на държавно ниво, но най-вече от отношението и ангажираността на местните жители.
Пловдив беше първият български град ЕСК, докато за Италия е четвърти, след Флоренция (1986), Болоня (2000) и Генуа (2006). Макар и доста различни, двата града имат и сходни характеристики, например хилядолетната история и нуждата от популяризирането й. Но докато Пловдив е вторият по големина град у нас с население над половин милион, Матера със своите 60 000 души е
един от най-малките, печелили до момента титлата
ЕСК. Благодарение на нея той буквално се появи на географската карта - при това успя коренно да промени образа, с който си е спечелил печална слава заради лошите условия на живот и бедността през първата половина на ХХ век. Матера се превърна в символ на промяна за изоставащия италиански Юг.
До неотдавна Матера е почти неизвестна дори за италианците. Регионът Базиликата, намиращ се между популярните Пулия, Калабрия и Кампания, е бяло петно. Там няма развит туризъм, няма големи градове (населението на целия регион е по-малко от това на Пловдив), няма дори престъпност. Главната пътна мрежа "заобикаля" Матера, като достъпът до нея с автомобил или влак е въпрос единствено на целенасочено посещение. През 1993 г. историческата част на града, т.нар. Саси с изградените в скалите храмове и жилища, става част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО заради сложната система за акумулиране на дъждовна вода в подземни цистерни. Матера е и предпочитана снимачна площадка за различни филми, и особено "Страстите Христови" (2004) на Мел Гибсън. Всичко това обаче не води кой знае каква популярност и улиците й дори през лятото си остават пусти и спокойни.
За да спечели през 2014 г., Матера се конкурира с градове като Сиена, Лече, Асизи и Равена и е избрана благодарение на амбициозната си и иновативна програма, развита първо под мотото "Заедно", а по-късно "Отворено бъдеще". За петте години, предшестващи 2019-а, градът
успява да навакса десетилетия,
влагайки получените 126 млн. евро в подобряване на пътната инфраструктура, за реставрация и ремонт на исторически и културни обекти и разработване на стратегии за привличане на туристи, за настаняването им, за подобряване на обществените услуги и стимулиране на местния бизнес, за осигуряването на достатъчно интересно културно съдържание в продължение на 365 дни...
И така, Матера, за която почти никой не е чувал, започва да се появява по повод и без повод в централните новини на RAI, новогодишната програма в пет поредни години се предава от градове в Базиликата, по първи канал се въртят два сериала, снимани в града, а пленителните Саси са влезли като тема и декор в над 1500 тв продукции. В града беше сниман и последният филм за Джеймс Бонд. Само това звездно присъствие носи на общината, местни хотели и ресторанти над 1 млн. евро, а със сигурност ще привлече и нови туристи, след като филмът излезе на екран през април.
Ефектът от тази инвазивна рекламна кампания не закъсня. Матера е
на първо място изобщо в историята на ЕСК по ръст на туризма:
с 44% повече са чуждестранните туристи, с 34% са се увеличили посещенията в област Базиликата, в града са отчетени един милион посетители само през 2019. Фондация "Матера-Базиликата 2019" се е погрижила за богата програма от 1228 събития, които са посетени от 328 000 души. Гостите на града са приветствани като "временни граждани", като за целта се снабдяват с годишни паспорти. Такива получават и местните: находчивата идея да не се плаща вход за отделно събитие, а с получения паспорт - на цена между 12 и 19 евро - да се посещава всичко, отчита приходи от около 1 300 000 евро.
Програмата в Матера беше изключително разнообразна, следваща пет основни теми - "Древно бъдеще", "Приемственост и разриви", "Размишления и връзки", "Утопии и дистопии", "Корени и маршрути". Двата основни проекта, I-DEA и Open Design School, са свързани с изследването на архиви на културната, антропологичната и артистичната история на региона и с лаборатория за дизайн и иновации. Част от програмата под заглавие "Места, хора, цели" бяха и пет маршрута, целящи да покажат на посетителите не само центъра, но и периферията на града с нейната история и ежедневие. Постоянно течаха работилници за танци, кулинария, градинарство, организираха се дискусии по културни теми, а концертите, изложбите и театралните представления бяха ежедневие. Всички общини в региона споделиха титлата като "столица за един ден", а понякога извън града се провеждаха и по-дълги фестивали, като Altofest. Сред най-запомнящите се събития ще останат изложбите Ars Excavandi, която предложи съвременен поглед към историята и културата на подземната архитектура; мащабната изследователска експозиция "Ренесансът, видян от юг" - пътешествие през артистичното минало на Базиликата и Пулия; "Поетика на простите числа" - изложба за централната роля на математиката в работата на художниците през вековете; изложбата "Атлас на емоциите на града", в която "емоционалната памет" на жителите (400 участвали) беше интерпретирана от над 30 художници; въвличането на местните за участие в опера на открито и в театрална постановка; проектът Gardentopia, който работеше с жители и градини в периферните зони на целия регион; проектът Mammamiaaa, споделящ кулинарни рецепти и мн.др.
Между Пловдив и Матера
имаше и съвместни инициативи
Водещото събитие, състояло се в Матера в края на октомври, беше наречено Plotera Weeks. Двете български седмици започнаха с изложбата "За буквите между Пловдив и Матера" на фотографа Галя Йотова, вдъхновена от кирилицата и делото на първия български печатар Яков Крайков. Експозицията представи фотографии на жители и места от двата града, в които обединяващ елемент са голямоформатни кирилски букви. Mestiere Cinema Festival, организиран от Милена Кънева, пък доведе някои от звездите на родното кино и представи филми на български режисьори, заснети след 2000 г. Plotera приключи с проекта Urban Games, привлякъл български и международни дизайнери на игри.
Целта на "столицата", както многократно беше отбелязвано, не е да бъде витрина на типични продукти или местен фолклор, а възможност за преосмисляне на отношенията на гражданите с територията. Голяма част от тях се чувстват горди, че Матера носи титлата ЕСК и посещават активно различни събития. Броят им е трудно да се установи, но 18 000 са били само тези, които се включват пряко в 37 общностни културни продукции. Ангажирани са и 17 000 ученици и студенти. В организацията влагат сили 1500 доброволци.
Разбира се, италианската културна столица също не мина без критики, като се започне
от обвиненията в липса на прозрачност
при разходване на бюджетните средства, затруднена комуникация с фондацията, съмнения какви и чии проекти се подкрепят, качество на предлаганите събития, защо няма построена нова културна инфраструктура като музей, театър или опера... и се стигне до недоволство от липса на паркоместа по улиците, пренасищането с туристи и разрушаването на облика и природата на града за сметка на никнещите ресторанти, хотели, B&B и услуги в сферата на туризма.
На финала Матера е сочена като добър пример за реализиране на модела ЕСК. Докато се финализират мониторинговите доклади и се подготвят отчетите за свършеното, в края на януари бяха организирани две срещи, по време на които бе приет проектобюджетът за текущата година, възлизащ на 6 млн. евро (част от тях са 1.2 млн. от наградата "Мелина Меркури" и 3 млн. от държавата, региона и общината). Те би трябвало да се инвестират в културни проекти, насочени към развитие и укрепване на вътрешните зони, в такива с фокус върху продукцията на регионалната творческа сцена, в укрепването на връзката между туризма и културата и създаването на културни инициативи с международен обхват, базирани на активното участие на гражданите. Фондация "Матера-Базиликата 2019" ще продължи да съществува до 2022 г. в редуциран състав.
Извън статистиките това, което постигна Матера, е да преоткрие себе си, да създаде у местните жители вкус и ангажираност към културата, превърнала се в печеливша част от икономиката. Ако резултатите в Пловдив не ни се струват така успешни, може би трябва да се запитаме беше ли реализиран докрай потенциалът, бяха ли достатъчни подкрепата и доверието към мащабната възможност ЕСК.
