Националният археологически институт с музей към Българската академия на науките (НАИМ – БАН) ще представи днес от 18.00 ч. новата си временна изложба „Хроники от стомана. Хладно оръжие от Българското средновековие“. Експозицията представя културата на войната по българските земи през Средновековието посредством емблематичните оръжия на епохата – мечове, саби и бойни ножове. Тя може да бъде видяна в Археологическия музей до 30 септември идната година.
„Мечът е най-характерното оръжие за епохата на Средновековието. Той не е просто един археологически предмет, той е универсален символ, който е важна част от облика на една епоха. Време е да разсеем грешните представи за тези оръжия. Масово се смята, че те са били груби и тежки и е можело да се използват само от хора с исполински размери. Естествено, това далеч не отговаря на истината“, коментира Методи Златков, един от кураторите на изложбата.
Изложбата е плод на изключителен научен труд по систематизацията и изследването на средновековното хладно оръжие на България, извършен от учените на НАИМ – БАН. В рамките на проекта всички предмети са документирани с еднотипно описание и качествени илюстрации и снимки, стана ясно на пресконференция днес. Измерени са по един и същи начин, с едни и същи уреди. Изследван е химическият състав на част от експонатите чрез енергийно-дисперсивен рентгено-флуоресцентен спектрометър. Направено е и ново откритие: при рентгенографското изследване върху острието на един от артефактите се разкрива сложна украса, превръщаща го в най-богато декорираното оръжие от Българското средновековие.
Сред близо 120-те уникални експонати в изложбата са изящно изработени мечове, саби и бойни ножове, както и техни части. Те обхващат период от 1200 години – от VI до XVII век. Сред акцентите на изложбата са едноръчен меч от района на с. Златар, община Велики Преслав; сабя „български тип“ от района на Червен бряг; едноръчен меч с украсено острие от Преславска планина и дълъг меч от колекцията на НАИМ – БАН.
Едноръчният меч от с. Златар от VI век е с острие, съхранило следите от преплитането на различни пластове метал, оформящи сложна шарка. Тези оръжия са били еднакво приемани както в Източната Римска империя, така и във варварския свят. Сабята „български тип“ от Червен бряг (средата на IX – началото на XI в.) е представител на най-многобройните клинови оръжия от Ранното българско средновековие. От границите на днешна България (почти всички са открити в североизточната ѝ част) произхождат общо 15 цели саби и 22 други елементи от тях. Характерните черти на тези оръжия са клин с извивка при двуострия връх, почти права опашка за дръжката, извита в посока режещия ръб в горната си част, и най-вече отличаващата я от другите подобни оръжия дръжка с предпазител с плоски овални рамене и висока втулка за ръкохватката. Едноръчния меч с украсено острие от Преславската планина (средата на XII – началото на XIII век) представлява особен интерес. Въпреки че е публикуван и добре познат още от 1972 г., рентгенографското изследване, проведено за настоящата изложба, разкрива върху острието му сложна украса. Дългият меч (средата на XIV до средата на XV век) отразява „новата вълна“ сред дългите оръжия в Западна Европа. Създадени да се борят с все по-тежки и развити защитни доспехи, тесните им остриета с ромбовидно сечение към върха превръщат тези двуръчни мечове основно в оръжия за промушване. Този прекрасен образец е изцяло запазен. Вероятно е произведен в Северна Италия.
Предвижда се издаването на два каталога. Единият е научнопопулярен. В него ще се представят само оръжията, които участват в изложбата на място. Вторият каталог е с научна насоченост и ще представи всички съхранявани в държавни колекции в България оръжия от този тип, които са повече от 120 цели остриета и над 100 техни части. Каталогът ще съдържа стандартизирано подробно описание на експонатите, нови дигитални изображения, детайлно графично заснемане и изследване на спецификите на технологията на производство. На по-голямата част от експонатите ще се направят рентгенографии, които служат при научната обработка на предметите, тяхната реставрация и изследване на технологията на изработване с цел реконструкция на производствения процес. На няколко десетки артефакта ще се направи нова реставрация.
Дейностите по изложбата и научната работа станаха възможни благодарение на няколко институции – Министерството на културата на Република България, Българската академия на науките, Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ и ИНФРАМАТ, част от национална пътна карта за научна инфраструктура, финансирана от Министерството на образованието и науката.
Изложбата се осъществява в партньорство с 28 исторически и археологически музея от цялата страна, които предоставят находки от своите фондове. Това са Военно-историческият музей, НИМ, музеите във Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Добрич, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Русе, Силистра, Сливен, Търговище, Хасково, Шумен, Преслав, Плиска, Горна Оряховица, Дългопол, Етрополе, Казанлък, Панагюрище, Попово, Правец и Чирпан.
Експозицията е част от календара на Министерството на културата за делегатите на 47-ата сесията на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през юли 2025 г.
