От тази вечер в 18.00 ч. (14 февруари е и Международният ден на археологията) Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) представя националната археологическа изложба “Българска археология 2022”. За шестнадесети пореден път изложбата събира най-интересните находки и богат илюстративен материал от теренната работа на нашите археолози през предходната година. Като важна част от изложбата са представени и постери за 53 археологически проекта.
„2022 година беше трудна за българската археология. Сесията за планирани археологически проучвания при Министерство на културата много закъсня. С ограничен обем и брой бяха и спасителните археологически разкопки по различни инфраструктурни проекти в цялата страна. Въпреки това българските археолози се справиха по най-добрия начин със своите задачи. Част от постигнатите резултати може да бъде видяна в настоящата изложба“, заяви доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ при БАН.
Изложбата показва над 300 експоната от 30 обекта, илюстриращи развитието на културите в днешните български земи от неолита (6000 години пр. Хр.) до Средновековието. Сред тях са находки от продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили Провадия, Дуранкулак, Порой, Юнаците, Сушина и Козарева могила, римският архитектурен комплекс при с. Стройно, община Елхово, римските градове Улпия Ексус и Сексагинта приста, крепостите Калята и Букелон, средновековните градове Плиска и Лютица и редица други.
Представени са и резултати от спасителни археологически проучвания, осъществени в различни части на страната. Впечатляват находки от обекти по трасето на АМ „Хемус“ (като ранноелинистическия некропол при с. Бохот и обекта при с. Чавдарци), на жп линии (обектите при Алдомировци и Чирпан), на газопроводи (късносредновековният некропол в местността Гладно поле до Враца). За пореден път са представени спасителни проучвания по Черноморието с находки от античния некропол в местността Морската градина на Аполония Понтика, Созопол.
Сред експонатите от изложбата „Българска археология 2022“ са златни, сребърни и бронзови украшения, изящни керамични антропоморфни фигури и съдове, мраморни оброчни плочки и стенни декоративни украси, ритуално огнище – есхара, сечива и оръжия, монети и много други. Сред най-впечатляващите находки са керамичните съдове от селищните могили при Порой и Провадия, огърлицата от селищна могила Дуранкулак, накитите и оръжията от ранноелинистическия некропол при с. Бохот, огърлица от злато и нефрит от античния некропол в Аполония Понтика, оброчни плочки на Тракийския конник от римския архитектурен комплекс при с. Стройно, бронзов стилус от античната крепост „Боровец“ при с. Разлив, община Правец, златен пръстен-печат от Плиска.
Шестнадесетата изложба „Българска археология“ стана възможна благодарение на партньорската подкрепа на 17 исторически и археологически музея в страната, които участват с находки от своите фондове: Националният исторически музей, регионалните исторически музеи във Враца, Добрич, Пазарджик, Плевен, Русе, Стара Загора, Хасково и Шумен, археологическите музеи „Проф. Рашо Рашев“, Плиска и „Старинен Несебър“, Етнографско-археологически музей Елхово, Общински исторически музей – Ивайловград, историческите музеи в Мелник, Правец, Провадия и Чирпан.
Тази вечер в Централата зала на НАИМ ще бъде представена и постерна изложба "Храмът на Понтийската майка на боговете – Кибела от Дионисополис", подготвена от Исторически музей – Балчик.
„Българска археология 2022” ще бъде отворена за посетители до 21 май в Залата за временни експозиции на НАИМ на пл. „Атанас Буров“ 1 (пред президентството).
