Голяма изложба „130 години Национален археологически музей“ се открива днес от 18.00 ч. в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) на пл. „Атанас Буров“ (площада пред президентството). Тя е посветена на основаването и историята на най-стария и с най-богата колекция музей в страната.
Експозицията представя над 150 от най-интересните експонати, постъпили в колекцията на музея още от времето, когато той е отдел в Народната библиотека (1878-1892), до първите десетилетия на XX век. Артефактите обхващат обширен период от праисторията до късното средновековие и са свидетелство за богатото културно-историческо наследство на българските земи.
Включени са някои от емблематичните за музея експонати – част от постоянната му експозиция или участващи във временни тематични изложби. Такива са античните златен венец и сребърен ритон с глава на сърна от с. Розовец, Пловдивско, открити съответно през 1851 г. и 1879 г., както и находката от 1885 г. от с. Върбица, Шуменско, състояща се от сребърни, бронзови и керамични съдове, елементи от въоръжение и конска амуниция.
Златният венец е от първите паметници, включен е в колекцията на музея през 1880 г. Принадлежи към богат гробен инвентар, съставен от предпазно и бойно снаряжение, златен пръстен с изображение на конник и жена, и съдове от сребро, бронз, алабастър и керамика. От тези предмети днес е запазен само пръстенът, притежание на Cabinet des Médailles в Париж. Голямата могила в Розовец най-вероятно е била гроб на тракийски благородник. Венецът е изработен от тънък златен лист във вид на куха лаврова клонка с топчести зърна, с подплънка от корк и смола. В сегашния си вид, частично възстановен от 7 елемента, той е съставен от 63 листа и 9 плода.
Ритонът от същата могила завършва с реалистично моделирана глава на сърна. Заедно с гънките на кожата около очите, носа и ушите, са пресъздадени и космите по муцуната. Очите са били вероятно инкрустирани със стъкло. Върху рога е изобразена релефна дионисиева сцена с трима сатири, а над долната устна на животното има малък отвор за пиене на вино.
Повечето от експонатите в изложбата се показват пред широката публика за първи път. Сред тях са колективната находка от кухи бронзови брадвички от Горско Косово, Великотърновско, датирани в късната бронзова епоха (XIII – XII в. пр. Хр.), гробната находка от с. Ресилово, Дупнишко, от края на IV в. пр. Хр., бронзова тежест за кантар, представляваща фигура на мъж от източен тип, намерена в с. Башанли и датирана в І в.
Нумизматичната колекция присъства чрез съкровище от сребърни римски монети от II – III в., открито в Ихтиман, и съкровище от златни и сребърни западноевропейски и турски монети от Русе, датирано в XVI в.
Любопитни са и находките, на които строителите са се натъкнали при градежа на Народното събрание в София през 1888 г. – глинени лампи и сечива от рог.
„Надяваме се тази кратка разходка сред едни от най-бляскавите експонати от нашата колекция, представени и в каталога на изложбата, да ви направи съпричастни към дългата и достойна история на нашата институция и да ви връща отново тук като приятели на Националния археологически музей,“ каза при представянето на изложбата доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ-БАН.
„Искаме да покажем, че това, което публиката вижда в постоянната експозиция, е само част от богатството, което съхранява, опазва и изучава Националният археологически музей. Във фондовете се крият редица експонати, които са не по-малко ценни и не по-малко представителни, отколкото тези в постоянната ни експозиция“, допълни друг специалист от НАИМ, гл. ас. д-р Камен Бояджиев. По думите му, сред основните критерии при селекцията на артефакти за изложбата е било това те да са от най-рано постъпилите, за да се акцентира върху самото възникване на музея.
Юбилейната изложба може да бъде видяна до 5 февруари 2023 г. в залата за временни експозиции на музея.
