С първото си гостуване в България в петък вечер Том Одел затвърди имиджа си на един от най-ярките представители на пиано рок течението в съвременната музика. Още преди излизането му в зала 1 на НДК публиката бе подгрята в духа на очакваната интимна вечер с повлияния от музиката на "Травис" обещаващ британски изпълнител Том Спейт.
Към 21.30 ч. светлините угаснаха и остана единствен прожектор, насочен към рояла, зад който седна Одел - стилен, както винаги. Гласът му веднага превзе тишината... а и сърцата на някои девойки, които в паузите споделяха любовните си чувства към него. Стилът му, съчетаващ инди поп, фолк рок, соул и блус, е вече достатъчно разпознаваем по света още от 2013 г., когато стартира със страхотния си дебют Long Way Down. Одел започна с песни именно от него, като тогава бе основно сам на пианото, в полумрака, създавайки по този начин още по-специална и емоционална атмосфера. След това продължи с есенция от втория си албум - Wrong Crowd, когато се включи по-активно и групата му, за да завърши с последния - Jubilee Road, заради който в момента е на турне. Пикът бе в самия край, когато публиката стана на крака за страхотната импровизация на една от новите му композиции Son of an Only Child, която бе прорязана с внезапно изпълнение на Fur Elise. За да дойде бисът с може би най-силния му хит - Another Love.
Поздравления заслужават и организаторите от "София Мюзик Ентърпрайсис", които поеха риска да поканят подобен актуален по света, но не толкова у нас, изпълнител. За съжаление, наполовина пълната зала доказа, че българската публика трудно се решава да види нещо ново и непознато за нея. Проблемът вероятно е, че в радиоефира у нас почти не се въртят песни на Том Одел за разлика от срасналите със съзнанието хитове от 80-те и 90-те. Все пак посещаемостта бе спасена от значителна част чужденци, които знаеха за стойността на Одел. Която той доказа в пълна мяра.
