Медия без
политическа реклама

Изложба „премества“ домовете на бележити личности в София

„Невидимите улици“ на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович създава въображаеми пространства с къщи на държавници, писатели, артисти

15 Септ. 2022
Imaginary Panoramas – фрагменти от фотографската инсталация „Невидимите улици“.
СГХГ
Imaginary Panoramas – фрагменти от фотографската инсталация „Невидимите улици“.

Фотографска инсталация „Невидимите улици  на визуалния артист Лиляна Караджова и журналиста и тв водещ Димитър Стоянович се открива на 20 септември (вторник) от 18.00 ч. в Софийската градска художествена галерия, където ще може да бъде видяна до 23 октомври.

„Невидимите улици“ представя въображаема културна топография на София (топографията е наука, която изучава всички характеристики, присъстващи на повърхността на дадена територия – б.р.) като разрез на духовните постижения в града. Шест несъществуващи тематични улици са организирани според призванията на бележити личности от Третата българска държава. Техните домове са откъснати от своя реален топографски контекст, урбанистичен план и архитектурен стил и са заснети като лични обиталища.

Тази фантазна културна карта преминава по „Улицата на държавниците“ (с 25 ключови личности), „Улицата на писателите“, „Улицата на поетите“, „Улицата на артистите“, „Улицата на художниците“ и „Улицата на музикантите“ (всяка маркираща по 12 бележити фигури). Улиците са „изградени“ от фронтално заснети фасади на къщи върху чернобял 35-милиметров филм, а под тях тече непрекъсната линия от детайли. Текстът на Димитър Стоянович към тях хвърля мост към заглавието на изложбата, вдъхновено от сборника поеми в проза „Невидимите градове“ на Итало Калвино.

Фотографският лабиринт в дъното на галерията показва въображаема градска среда, следваща човешкия поглед по време на непринудена разходка из София. Инсталацията е изградена от панорами, отпечатани върху лек синтетичен плат. Средноформатен чернобял филм е зареден в пинхол камера с ръчен транспорт, което позволява застъпване на кадрите, така че знаковите къщи да бъдат подредени една до друга, свързвайки се във въображаема панорама с плавни преходи.

Връзката между гражданското съзнание и историческата памет е постоянно обновяващ се жив обект на субективното възприятие, казват авторите. Така лабиринтът се превръща в отражение на личния опит и емоционалната им връзка с градската следа на бележитите личности.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата