Най-ранната известна картина на Сид Барет – покойния съосновател, вокал, водещ китарист и текстописец на Pink Floyd, ще бъде продадена на търг в Обединеното кралство на 30 юли. „Сухи цветя“ е една от редките живописни творби на легендарния музикант, оцелели след яростта му, тъй като той най-често ги унищожавал, след като ги създаде. От аукционна къща Thomson Roddick Callan й дават първоначална оценка между £ 6000 и £ 8000.
Сид Барет (1946-2006) рисува картината през 1963 г., когато все още живее в Кеймбриджшър и посещава тамошния колеж по изкуства и технологии. Сегашният собственик на платното е жителят на Карлайл Брайън Уърнам, който го е купил на благотворителен търг през 2006 г. Първоначално Сид подарява картината на сестра си Роузмери, която я продава след смъртта на брат си, като предоставя приходите от сделката за каузи, свързани с опазване на психичното здраве.
Барет е прочут преди всичко с приноса си за първоначалната слава и двата първи албума на Pink Floyd, преди да напусне през 1968-а групата заради проблемите си с психиката и наркотиците, както и със спорадичната си солова кариера след това, но е изпитвал винаги страст към рисуването. След като се оттегля в Кеймбриджшър от музикалната индустрия, той намира утеха и вдъхновение в тихото творчество с боите и четките далеч от светлината на прожекторите. Въпреки безспорния му талант на художник, много от неговите творби не са оцелели, тъй като след като окончателно ги завърши, „лудият диамант“, както го наричат колегите му от групата в посветената на него песен Shine On You Crazy Diamond („Грей, луди диаманте“), имал навика да ги фотографира и после да ги изгаря. Картината, която ще бъде предложена на търг, е първата известна от дълга серия.
Преди музикалната му кариера да тръгне нагоре, Сид Барет има намерение да се посвети на живописта и се записва в Camberwell College of Arts през 1964 г., за да учи за художник. Този път неволно го отвежда на лондонската музикална сцена. Поради това е трудно да се определи колко творби е създал през живота си. В интервю от 1971 г. за Melody Maker Барет говори за любовта си към рисуването: „Е, аз съм художник, учил съм за художник... Струва ми се, че съм прекарал по-малко време в рисуване, отколкото бих искал... Знаеш ли, би било голямо освобождение за мен да потъна в рисуването, но прекарах много време в писане на песни…“.
Барет също така обяснява трудността си да съвместява музиката с рисуването: „Това, което ме интересуваше най-много, беше да успея в художественото училище. Но не можех да преодолея тръпката от свиренето в ония места, със светлините и всичко останало, докато групата се развиваше и развиваше…“. На въпроса дали предпочита кариера на музикант или художник, Барет искрено отговаря: „Е, мисля, че в крайна сметка ще стана художник“.
