Актрисата и режисьор Касиел Ноа Ашер започна днес в Регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ репетиции на пиесата „Представление и наказание“ от работилия в България, Германия и Франция известен български режисьор Иван Станев (1959-2023). Това съобщи самата тя на своята страница в социалната мрежа Фейсбук. Премиерата на спектакъла е планирана за януари идната година.
Специално за „Сега“ Касиел Ноа Ашер сподели: „Както моят учител проф. Крикор Азарян, така и самият Иван Станев казваха – всеки проект започва от бял лист: забравяш всичко, което си правил досега, и започваш отначало. Този текст е много новаторски не само за времето си, но и сега. Когато Иван Станев гастролира у нас от Германия през 1993 г., на мен, като наскоро завършила студентка, ми се струваше, че той създава един съвсем нов език в театъра. Дано и ние с „Представление и наказание“ открием свой собствен език, който да развълнува публиката“.
В бъдещия спектакъл участват актьорите Явор Костов-Йондин (известен със „Сеч. Една възбуда“), Даниел Рашев (популярен с ролята на анестезиолога д-р Врабчев от „Откраднат живот“, а напоследък с моноспектакъла „Аз, Маяковски“), Яна Зайкова (възпитаничка на проф. Иван Добчев и на самата Касиел), Спартак Апостолов. Касиел Ноа Ашер, която е режисьор на проекта, също ще бъде и сред артистите на сцената. Сценограф е Ралица Тонева.
Това е първият от серия бъдещи проекти, посветени на паметта на изключителния режисьор, поет, драматург, преводач Иван Станев, пише Касиел. И допълва, че следва преиздаване на ново, допълнено издание на неговата култова за съсловието книга „Избитите обитатели. Из тетрадките на един закъснял модернист“.
„През 2025 г. неговият син и наследник Зуи Ицхак Хашмонай ще създаде фондация „Иван Станев“ за подкрепа на творци с уникален собствен почерк. Нека вдъхновението бъде с нас“, обявява още актрисата и режисьорка, която е майка на Зуи. „Тази година Иван щеше да навърши 65 години. Възхитителната личност на Иван Станев заслужава незабрава“, напомня тя.
Иван Станев е роден на 29 юни 1959 г. във Варна. Племенник е на братята Райко и Данаил Райкови, основатели на детското театрално студио “Щурче“, чийто възпитаници по-късно са Мариус Куркински, Мария Сапунджиева, Димо от група P.I.F. и други известни български артисти. Иван играе там от 5-годишен.
През 1983 г. Станев завършва театрална режисура във ВИТИЗ при проф. Гриша Островски. Още като студент в академията основава неофициална авангардна театрална група, която го довежда до тежки конфликти с цензурата по време на соца. Неговата постановка „Пътека за дивеч“ предизвиква скандал и той е принуден да завърши задочно. Заминава по разпределение в Ловеч с група колеги съмишленици - Жорета Николова, Жанет Спасова, Жана Караиванова, Христо Гърбов и др. Дебютира като режисьор в Ловешкия театър през 1984 г. с постановката „Любовта към трите портокала“ по Карло Гоци, която нашумява и в столицата. Вторият му проект на същата сцена – „Алхимия на скръбта“, колаж по Чехов, Лудвиг Витгенщайн и Йонеско, е спрян от цензурата. При невъзможността да работи като театрален режисьор той записва философия в Софийския университет, като междувременно превежда творбите на Теодор Адорно, Хайнер Мюлер, Йодьон фон Хорват, Фридрих Дюренмат; пише пиеси, стихотворения и есета, всички те публикувани много по-късно. Докторската му дисертация остава незавършена.
След като изтичат 3 години от забраната да работи като режисьор, Иван Станев се завръща на свободна практика. През 1987 г. поставя в театър „София“ спектакъла „Раната Войцек“ по Георг Бюхнер и Хайнер Мюлер, който предизвиква фурор с нестандартния за българската сцена постмодерен колажен стил на осъществяване. На следващата година той е поканен да представи продукцията на фестивала „Берлин – културна столица на Европа'88“ в Западен Берлин. Решава да не се връща в България. Започва да пише на немски език и да поставя свои пиеси в Берлин.
През 1992 г. гастролира у нас с берлинския театър „Хебел“. Впоследствие отново поставя в театър „София“ и Театрална работилница „Сфумато“: съответно „Дон Жуан в ада“ по Молиер, Бодлер и Батай (1997) и „Изкопни материали“ по Андрей Платонов (2005).
От 1999 г. Станев работи и по няколко големи френско-германски театрални постановки. Поради нарастващия си интерес към визуалните изкуства той режисира и продуцира два експериментални филма: Villa Dei Misteri и Luxor Las Vegas. През 2009 г. завършва първия си независим игрален филм, заснет на 35 мм, наречен Moon Lake. Преподавател по театрознание в Свободния университет в Берлин.
Последните години от живота си Иван Станев прекарва в Берлин и Париж, работейки в Германия и Франция. Умира на 1 декември 2023 г.
