Филм-спектакъл „Сад. Игри по време на апокалипсис“ с режисьор Касиел Ноа Ашер ще бъде представен премиерно на 9 декември (18.00 ч.) и 10 декември (20.00 ч.) на сцена „Дерида“ на ул. „Цар Самуил“ 32. Продукцията е по мотиви от „Мадам дьо Сад“ на енигматичния японския писател Юкио Мишима в превода на Дора Барова.
Във филм-спектакъла участват актьорите Мартина Апостолова, Йоана Димитрова, Дарина Радева, Яра Ходкевич и Паоло Лалев. Оператор е Деймиън Ривера. Камерата и монтажът са дело на Димитър Стратев, оригиналната музика – на Емилиян Гацов-Елби.
„Светът, в който живеем, е светът на Маркиз дьо Сад“, казва Юкио Мишима. В един дъждовен ден група млади актьори се събират за репетиция на неговата пиеса „Мадам дьо Сад“. Светът навън е обхванат от предчувствие за настъпващ апокалипсис. Епидемия? Революция? Война? Или финал на личния ни сън, наречен реалност?... Актьорите се впускат в хипнотично изследване на страстта, порока и лицемерието в едно общество, чийто морал е дълбоко подозрителен. Постепенно личните им взаимоотношения се сливат с тези на героите от пиесата. Репетиционната се превръща в затвор, а невинните им игри стават смъртоносни. Ще има ли някога премиера на този спектакъл? Не знаем. Времето е изчезнало. Време няма…
Мишима пише „Мадам дьо Сад“ през 1965-а, пет години преди да се оттегли доброволно от живота. Пиесата се отличава с магията на поетичната си лексика, ексцентричния драматургичен подход, модерното смесване на японския и западноевропейския стил. Героите от пиесата са завладяващи в копнежа им за власт, красота, еротика и смърт. Същевременно „Мадам дьо Сад“ се откроява и със силно развити политически теми, изключително актуални за събития и процеси, случващи се в съвременния свят.
„Мадам дьо Сад“ се играе с огромен успех на най-престижните световни сцени. В аналите на театъра ще останат върховите интерпретации на Ингмар Бергман, Майкъл Грандидж, Алфредо Ариас. А историята на петте жени – пленници на собствените си фантазии, впуснали се в страстна, обсесивна война заради един фантом – Маркиз дьо Сад, ще очарова със своята мрачна магия още дълго филмовата и театралната публика от цял свят.
Юкио Мишима е роден в Токио през 1925 г. Творчеството му обхваща много жанрове: поезия, есета, модерна драма кабуки, кино, романи. Сред неговите литературни шедьоври са книгите „Златният храм“, „Пролетен сняг“, „Пет признака за упадъка на Бога“.
Противоречив като личност и политически убеждения, Мишима е номиниран три пъти за Нобелова награда за литература, но никога не я получава. Въпреки това е смятан за един от най-важните световни писатели на ХХ век. Юкио Мишима умира през 1970 г., извършвайки ритуално сепуко. С публичното си самоубийство той цели да събуди японския самурайски дух, но за съжаление смъртта му се превръща в цинично таблоидно забавление.
Гробът на Мишима се намира в гробището Тама във Фучу, Токио. През 1988 г. в чест на неговия живот и творчество е учередена награда „Мишима“. На 3 юли 1999 г. в Яманакако отваря врати литературен музей „Юкио Мишима“.
През 1985 г. Пол Шрьодер прави биографичен филм, озаглавен „Мишима: живот в четири части“, ала той така и никога не е пуснат по киносалоните в Япония. През 2014 г. Мишима е посмъртно награден по време на Почетния поход на дъгата в Сан Франсиско в чест на ЛГБТ личности, „които значително са допринесли за правата на гей хората по света“.
