Музикално-драматичен театър "Константин Кисимов" – Велико Търново, е на турне със спектакъла на Бойко Илиев "Крадецът на праскови" по безсмъртната едноименна повест на Емилиян Станев. От екипа посвещават представленията на толкова дълго лелеяното желание за мир, чието осъществяване толкова дълго се отлага. „Тригодишната братоубийствена война е позор за човечеството“, коментира режисьорът Бойко Илиев.
Постановката вече бе показана във Вършец и Монтана, тази вечер се играе в Берковица, утре вечер ще бъде в Костинброд, на 28 февруари – в Своге, а на 6 март – отново във Велико Търново.
В главните роли зрителите ще гледат актьорите Веселин Калановски, Мариела Топалова и Борис Атанасов, участват още Детелин Кандев, Стефка Златкова, Стефан Методиев. Сценографията и костюмите са на Никол Трендафилова, музиката е на Петър Атанасчев. Режисьорът Бойко Илиев е автор и на драматизацията.
Спектакълът, създаден по повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови", се посвещава на любовта, която надмогва войната и живее дори отвъд Смъртта. Поклон пред гения на писателя, оставил ни това вълнуващо словесно наследство, което ни прави повече българи и най-вече – човеци, категорични са от екипа.
„Няма нищо по-тягостно от повторението на миналото“, казва Емилиян Станев. Редуват се две епохи, отдалечени една от друга с десетилетия, но близки с болките от войната, епидемията, сушата, мизерията…
В един просмукан от жестокост, лудост и болести свят се ражда красива, неподвластна на времето, изгаряща любов. Плод на естествения стремеж за щастие и свобода, за осмисляне на абсурдното всекидневие, тя бива убита сред хаоса на войната и епидемията във време, когато човеколюбието е изтрито от лицето на земята“, казва Бойко Илиев, търсейки аналогии между времето, описано от Емилиян Станев, и събитията в съвременния свят.
„Крадецът на праскови“ е творба, изключителна по своята психологическа проницателност, поетичност и дълбочина. Героите на тази трагична и наситена с много емоции любовна история – Елисавета, военнопленникът Иво Обретенович, Полковникът, Учителят, Ординарецът и Майката – разкриват света на любовта, която, макар и тайна, е единствено способна да придаде смисъл на страданието, да възроди и да възвиси човешкия дух.
